Определение № 10751 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8845/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. Л. Г. от гр. Левски срещу определение №2103 от 12.06.2024 година, постановено по адм. дело №241 по описа за 2024 година на Административен съд Плевен, с което е върната исковата й молба срещу Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и е прекратено производството по делото. Твърди, че определението е неправилно, касае се за допусната техническа грешка и иска отмяната му. Държавен фонд „Земеделие“ поддържа становище за правилност на обжалваното определение като се излагат и доводи в подкрепа на мнение за неоснователност на оплакванията. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: М. Л. Г. от гр. Левски е подала искова молба с правно основание чл.2в от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Посочила е актовете – Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №01-153-6500/824 от 28.10.2016г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ и решение №3173 от 5.3.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело №2458 по описа за 2018г. С определение №893 от 6.3.2024г. и разпореждане №1105 от 20.3.2024г., съдът е дал задължителни указания за уточняване на ответниците и актовете, въз основа на които се претендира сумата по посочените от искателката обезщетения. С определение №1356 от 10.04.2024г. съдът е конституирал страните, насрочил е делото в открито заседание и е дал указания. В писмени бележки от 18.3.2024г. ищцата отново е посочила грешен номер на уведомителното писмо. На 12.06. 2024 г. е постановено процесното определение. Определението е неправилно. Съдът е в производството по подаване на искова молба по правилата, подчиняващи се в голямата си част на разпоредбите на Гражданскопроцесуалния кодекс. Исковата молба не е жалба срещу административен акт на административен орган и следва внимателно да бъде проведено съдебното производство между равнопоставени страни. Подадената искова молба определя границите на исковото производство и видно от нея, същата е в посочени точно ответници, размери на исковете, основания и твърдения. Приложени са и достатъчен на брой писмени доказателства. От тях се установява, че се касае за явна техническа грешка при изписване на номера на уведомителното писмо – явно е №01-153-6500/825 от 28.10.2016г., както е приложено на стр.76 от делото на административния съд, безспорно с адресат М. Л. Г., не е сгрешения номер №01-153-6500/824 от 28.10.2016г. Приетото от административния съд допуснато нарушение при подаване на исковата молба е твърде формално и не кореспондира с всички данни по представените доказателства. Поради което следва определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане по същество при спазване на всички изисквания на процесуалните закони. По изложените съображения и на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение