Определение от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8157/2024 г.

Производството е образувано по жалба, уточнена с молба от 12.06.2025г, от Асоциация на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, ЕИК: 205148777, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив – 4003, район „Северен“, бул. “Васил Левски“ № 214 - партер, подадена против член 1; таблицата на чл. 2, ал.1; чл. 2, ал. 6; чл. 3; чл. 4, ал.1 и ал. 2 относно заменянето на числото "10" с числото "30"; член 6; чл. 9 относно заменянето на числото "15" с числото "40"; чл. 11 относно заменянето на числото "10" с числото "30"; таблицата на чл. 14, ал.1; чл. 16, т.1 относно заменянето на числото "30" с числото "100"; чл. 16, т.2 относно заменянето на числото "100" с числото "300"; таблицата па чл. 17, ал.1; чл. 17, ал.2 (нова); чл. 18 относно заменянето на числото "15" с числото "40" от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерски съвет от 2013 г., обн. в ДВ бр.81 от 26 септември 2023 г, изменена и допълнена с Постановление на Министерски съвет № 156 от 20 септември 2023г. В съдебно заседание на 17.09.2025г от пълномощника на жалбоподателя адвокат Димитров е направено повторно искане за спиране действието на оспорения нормативен акт по съображения, че след приемане заключението на допълнителната съдебната експертиза членовете на асоциацията търпят вредите с плащането на всяка една от таксите по завишен размер. Ответникът Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител правен съветник Демирев оспорва искането. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, преценява искането за процесуално допустимо, като подадено от лице с активна процесуалноправна легитимация, в рамките на образувано производство по оспорване на подзаконов нормативен акт. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С влязло в сила определение № 6443/ 13.06.2025г по делото искането на жалбоподателя за спиране действието на оспорените текстове е отхвърлено. По аргумент от препратката на чл. 196 АПК основанията за спиране изпълнението на подзаконовия нормативен акт са тези, предвидени с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК – когато предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Само ако прецени за доказано наличието на някоя от описаните предпоставки, съдът може да спре действието на нормативния административен акт, като спирането може да се основава само на нови обстоятелства. В настоящото искане за спиране не се обосновават нови факти и обстоятелства., които са се осъществили след предходното произнасяне на съда. Жалбоподателят се позовава само на приетото по делото допълнително заключение на съдебноикономическата експертиза. От него действително се установява, че размерът на всички изменени такси не отговаря на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, приета на основание чл.7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Съгласно разпоредбата на чл.202 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице и предвид поставянето на нова допълнителна задача на експерта за преизчисляване на размерите на таксите не може да се приеме, че са налице убедителни доказателства за накърняване на частния интерес на членовете на жалбоподателя. От друга страна, имуществените вреди, колкото и сериозни да са, подлежат на репариране, като българското законодателство предоставя на гражданите и организациите възможността да потърсят по исков ред обезщетение за вреди, претърпени от предварително изпълнение на административен акт, който впоследствие бъде отменен. В този смисъл липсват основанията по чл. 190, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК за спиране на действието на оспорените текстове от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология. Поради това искането на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 190, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: