Определение № 1561 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 935/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.235/7.01.25 по г.д.№.9693/23 на СГС, ГО, ІІ въззивен брачен състав, молбата на В. М. за изменение на постановеното по делото решение №.4993/29.08.24 в частта за разноските – чрез присъждане на такива за адвокатско възнаграждение, е оставена без уважение поради непредставяне на надлежни доказателства, удостоверяващи плащането. Постъпила е частна жалба от В.М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна А. Ц. М. оспорва жалбата с твърдения, че представените доказателства не доказват по надлежен начин твърдяното реално плащане на претендираната сума. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно ТР 6/12, ОСГТК, разноски се присъждат само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ трябва да бъде указан вида на плащане; когато е договорено такова по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи. В случая се претендира присъждане на 1400лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата ще бъде платена по банков път. Разпоредбата на чл.75 ал.3 ЗЗД предвижда, че когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. За доказване на твърдяното плащане жалбоподателят е представил платежно нареждане за кредитен превод от 15.08.23. Видно от същото на горната дата В. М. нарежда сумата 1400лв. да се преведе от негова сметка по сметка на адв. И.А. с вписано основание адвокатски хонорар. Това вписване, обаче, доказва само горепосоченото нареждане-не доказва, че операцията е извършена, тъй като сумата може да не е налична по сметката. При това положение следва да се приеме, че платежното нареждане не установява превода и не удостоверява, че сметката на получателя е заверена с горната сума-т.е. че действително е извършено реално плащане предвид изискванията на чл.75 ал.3 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС, на която се е позовал и СГС /опр.№.464/23.06.21 по г.д.№.2275/21, ІІІ ГО, опр№.838/5.12.13 по ч.т.д.№.1058/13, ІІ ГО, и др./. Цитираната от касатора такава е неотносима - тя не касае адвокатско възнаграждение, платимо по банков път, а доколкото е посочено, че са налице доказателства за плащане на уговорената сума и списък с разноски, е отразено, че наличието на списъка прави допустимо искането за изменение на решението в частта за разноските, а основателността му произтича от разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК и от доказването на разхода за адвокатска защита. Предвид изложеното, поради липса на надлежно установено плащане по банков път /банков документ, установяващ заверката на сметката на получателя с процесната сума, не е представен вкл. с молбата за изменение на решението и с частната жалба пред настоящата инстанция, а липсата му не може да бъде заместена от списък с разноски, който има друго предназначение/, правилно и законосъобразно искането за изменение на решението в частта за разноските е било отхвърлено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,