Определение № 877 от 03.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2462/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Б. Д. срещу определение № 1056 от 12.05.2014 г. по т. дело № 4021/2012 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба [фирма]- [населено място] чрез особения представител адвокат К. е на становище, че частната жалба е неоснователна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определението, предмет на обжалване състав на Софийски апелативен съд е отменил протоколното определение, с което е даден ход по същество на спора и на основание чл.229, ал.1, т. 4 ГПК е спрял производството по търг.д. № 4021/2012 г. по описа на същия съд до решаване на спора по т. д. № 2076/2011 г. на СГС с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд се е позовал на извършена служебна справка по т. дело № 692/2014 г. по описа на САС, от което било установено, че производството по т.д.№2076/2011 г. на СГС било с предмет прогласяване нищожността, унищожаемостта, както и да бъдат отменени, поради противоречие с повелителни норми на закона, решенията на Общото събрание на съдружниците на [фирма], обективирани в протоколи от 24.03.2011 и от 24.04.2011 г. Посочено е още, че съобразно постановеното по това дело първоинстанционо решение, обжалвано по реда на инстанционния контрол било признато за установено, че т. 5 от дневния ред на Общото събрание от 24.03.2011 г., с което се отправя окончателно предупреждение към съдружника Д. Д. по реда чл. 126, ал. 3 ТЗ е нищожно. САС е очертал и разглеждания пред него спор, по който е образувано производството, чието спиране се иска, като е посочено, че то е образувано по искова молба на Д. срещу [фирма] за отмяна на взетите решения от Общото събрание на дружеството на 15.07.2011 г.- за изключване на съдружника Д. и преразпределение на дяловете му в полза на Л. С.. След като е очертал по този начин, споровете съдът без да изложи други мотиви е посочил, че решението по т. дело № 2076/2011 г. на СГС ще има значение за правилното решаване на спора, поради което е спрял производството по делото по реда на чл.129, ал. 1, т. 4 ГПК. Определението е неправилно. Дотолкова, доколкото повдигнатият пред Софийски апелативен съд спор касае проверка на първоинстанционното решение, имащо за предмет иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на взетите решения на Общото събрание на съдружниците на [фирма] от 15.07.2011 г., които са за изключване на В. Д., като съдружник и за преразпределение на дяловете му в полза на Л. С., а в исковата молба e посочено изрично / факт по който страните не са спорили/, че ищецът е получил на 18.04.2011г. писмено предупреждение по чл.126, ал. 3 ТЗ, отделно от обективираното в решението от 24.03.2011г., то и не се обосновава преюдициалност на спора, свързан с валидността на взетото решение от Общото събрание на съдружниците за отправяне по реда на чл.126, ал. 3 ТЗ на предупреждение от 24.03.2011г. което е предмет на т. дело № 2076/2011 г. на СГС. В този смисъл решението на съда, с което ще се разреши спора по валидността на така взетите решения, не обуславя и изхода на разглеждания от САС спор. С оглед изложеното, допуснати са нарушения на закона при постановяване на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо търговско отделение