Определение № 9083 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8659/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Н. И. А. срещу определение №1134/21.07.2026 г., постановено по адм. д. 271/2026 г. по описа на Административен съд-Габрово (АС-Габрово). Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с правото на Европейския съюз, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът „Кредирект“ЕООД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение №1134/21.07.2026 г., постановено по адм. д. 271/2026 г. по описа на АС-Габрово е оставена без разглеждане жалбата от Н. И. А. срещу изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД за предоставяне на копия от сключени между страните Договори за потребителски кредит, ведно с всички съпътстващи договорите документи, обективиран в писмо, получено по електронна поща на 02.06.2026 г. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото със заявлението, което жалбоподателят е изпратил до търговското дружество, не са упражнени негови права по Регламент (ЕС) 2016/679, респективно не е налице надлежно сезиране на администратор на лични данни с волеизявление по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), поради което не е и издаден и отказ на администратор на лични данни, подлежащ на оспорване по реда на АПК. Решаващият съд е квалифицирал искането на Н. А. като такова по чл. 11, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), а не като упражняващо право по чл. 15 от ОРЗД. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Изключително подробно първата инстанция е възпроизвела становищата на страните по спора, но необосновано и в противоречие със съдържанието на искането на Н. А. до „Кредирект“ЕООД е приела, че то не кореспондира с представите за него, описани в жалбата му до съда.АС-Габрово при формиране на правните си изводи се е позовал на съдебни актове на Върховния административен съд, които са постановени при различна фактическа обстановка. В писмото от 03.05.2026 г. недвусмислено е формулирано волеизявление, с което физическо лице като субект на лични данни иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Позоваването на регламента не е произволно и посочване правното основание на искането (чл. 37б от Закона за защита на личните данни) не е произволно, а е свързано с твърдения за обработване на лични данни и желание да се извърши проверка относно законосъобразността на тяхното обработване от конкретния администратор. Описанието им чрез техния материален носител е ясно разграничено и мотивирано. Въпрос по същество на спора е в какъв обем и под каква форма субекта на данни има право да получи достъп до тях, а не по допустимост на съдебния контрол върху непроизнасянето на администратора на лични данни. Н. А. в качеството на субект на данни по чл. 4, т.1 ОРЗД твърди, че е притежател право, предвидено в Регламента, което е упражнил и не е удовлетворено от администратора на лични данни с изрично писмено волеизявление 02.06.2026 г. Въпросите налице ли е отказ (мълчалив или изричен, пълен или частичен) по направеното искане са въпроси по съществото на спора, а не по допустимостта на съдебното производство. При данните по делото настоящият състав приема, че в случая не е налице посоченото в обжалваното определение правно основание по чл.159, т.1 АПК, поради което то се явява незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение