Определение № 264 от 29.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2195/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.167/19.05.22 по ч.г.д.№.1656/22 на ВКС, ІV ГО, частна касационна жалба вх.№.2626/3.02.22 на Н. А. Н. срещу определение №.432/1.02.22 по ч.г.д.№.191/22 на ОС Варна е оставена без разглеждане като недопустима. Постъпила е частна жалба от Н. Н., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустано вения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С определение №.748/20.01.22 по г.д.№.449/22 на РС Варна образуваното по реда на чл.207 и сл. ГПК производство – по искане за обезпечаване на доказателства по повод предявяване на бъдещ иск срещу Административен съд Варна за нарушаване на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 - в това число при позоваване на практика на 5-членен състав на ВКС и ВАС /опр.№.27/21.07.20 по г.д.№.14/20, опр.№.3181/10.03.21, ВАС/, е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд Варна. С определение №.432/1.02.22 по г.д.№.191/22 на ОС Варна определение №.948/20.01.22 по г.д.№.449/22 на РС Варна е потвърдено. С обжалваното пред настоящия състав определение №.167/19.05.22 по ч.г.д.№.1656/22 на ВКС, ІV ГО, касационната жалба на Н. Н. срещу определение №.432/1.02.22 по г.д.№.191/22 на ОС Варна е оставена без разглеждане като недопустима - подадена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 ГПК и ТР 5/12.07.18 по тълк.д.№.5/15, ОСГТК на ВКС. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Производството по обезпечаване на доказателства по чл.207 и сл. ГПК има несамостоятелен и привременен характер - с него се цели да се събере доказателство, което би могло да се изгуби или събирането му би се затруднило. Поради това и постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. При тези обстоятелства определението, с което съдът се произнася по молба по чл.208 ал.1 ГПК, не влиза в категорията определения по чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване /ТР 5/12.07.18 по тълк.д.№.5/15, ОСГТК на ВКС, о пр. №.22/9.02.22 по ч.г.д.№.308/22, I ГО, опр. №.200/20.05.20 по ч.т.д.№.598/20, II ТО, опр. №.164/28.02.12 по ч.г.д.№. 126/12, IV ГО, опр. №.94/5.02.13 по ч.т.д.№.833/12, II ТО, опр. №. 164/28.02.12 по ч.г.д.№.126/12, IV ГО, опр. №.349/10.05.13 по ч.т.д.№. 1991/13, II ТО, опр. №.592/23.09.15 по ч.г.д.№.2203/15, IV ГО и др./. Разглеждането на молбата е двуинстанционно, поради което и въззивно определение за потвърждаване на определение за прекратяване на производство по чл.208 ГПК пред избрания от страната съд и изпращането му по подсъдност на друг такъв, не подлежи на касационна проверка. Предвид всичко изложено по-горе, частната жалба е недопустима, правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане и определението в този смисъл следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,