Определение № 5258 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2025 г.

Производство по чл.278, вр. чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх. № 12248/08.05.2025 г. на Г. К. И. срещу определение № 923 от 02.04.2025 г. по гр.д.№ 3403/2023 г. на Апелативен съд София, с което се оставя без уважение молбата му за изменение на решение № 1164/18.11.2024 г. по делото, в частта за разноските, тъй като не е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено в тежест на молителя Г. К. И.. В частната жалба се поддържа, че ищецът не е представил списък за разноските по делото, без доказателства да е заплатено адвокатското възнаграждение и прави възражение за прекомерност на присъдената сума. Насрещната страна по частната жалба В. Ц. Ц. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното определение е постановено от апелативен съд, поради което подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, с оглед на което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С определение по чл.248, ал.1 ГПК, Софийският апелативен съд, 8 състав, е приел, че молбата за изменение на решение № 1164/18.11.2024 г. в частта му за разноските е допустима, но неоснователна, тъй като преди приключване на производството, ответникът по жалбата е поискал присъждане на разноските, които са били заплатени на процесуалния му представител в размер на 2800 лева, а молителят не е заявил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Във всеки акт, с който приключва производството в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски – чл.81 ГПК. В случая, ответникът по въззивните жалби В. Ц. Ц., чрез адвокат В. В. от АК – Русе, с молби от 09.04.2024 г. и 29.10.2024 г. е поискал да му се присъдят сторените разноски във въззивната инстанция. Молбите са докладвани и в открито съдебно заседание, но липсва направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските правилно е била оставена без уважение. Съображенията на частния жалбоподател, че не е представен списък на разноските от насрещната страна, както и направеното едва в частната жалба изявление за прекомерност на присъдената сума за разноски по делото, са изцяло несъстоятелни. Представянето на списък за разноските е предпоставка за допустимостта на поискано от заинтересованата страна изменение на решението, но в случая молбата по чл.248 ГПК е подадена от жалбоподателя Г. К. И., а възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено несвоевременно, поради което също е неоснователно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение