Определение № 8776 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7615/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 4928/18.04.2024 г., постановено по адм. д. 10992/2023 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с която е оставено в сила решение № 333/16.10.2023 г., постановено по адм.д.269/2023 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен), с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/3468/19.07.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 3 от АПК, за което се представя като доказателство решение 2289/10.12.2024 г., постановено по адм.д. 512/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен, оставено в сила с решение № 5767/03.06.2025 г., постановено по адм.д. 1510/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на Върховния административен съд. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ, редовно уведомен за постъпилото искане не изразява становище по него. По делото е постъпил писмен отговор от ДФЗ, който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на искането за отмяна. Не се претендират разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като обсъди наведеното в искането за отмяна отменително основание и данните от приложените дела, приема за установено, че е недопустимо като просрочено по следните съображения: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК с твърдения, които го квалифицират с правно основание чл. 239, т. 3 от АПК, което изрично е заявено и от С. Н., но след изтичане на преклузивния едногодишен срок по 240, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което е недопустимо. Решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска е влязло в сила като необжалваемо на 18.04.2024 г., а искането за отмяна е подадено от С. Н. на 23.06.2025 г., към който момент е изтекъл максималния срок за упражняване правото да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 3 от АПК, а именно не по-късно от една година от влизане в сила на решението. Действително искането за отмяна е от 23.06.2025 г., а решението, на което С. Н. се позовава е с дата 03.06.2025 г. т.е. подадено е в краткия тримесечен срок. Но този тримесечен срок не е отделен нов срок, а представлява допълнително ограничение като част от по-дългия едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, който в случая е изтекъл. По изложените съображения искането за отмяна трябва да бъде оставено без разглеждане като просрочено, а становищата на страните относно неговата основателност не подлежат на обсъждане. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван, поради което при този изход на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Втора колегия, петчленен състав