Определение № 4068 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Е. К. К., от гр. Плевен против определение № 588/23.02.2026 г. по адм. дело № 811/2025 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставено без разглеждане оспорването на жалбоподателя срещу решение от 06.10.2025 г. на Ръководител на проект „Иновативни здравно-социални услуги на територията на Община Плевен“, изпълняван по процедура BG05SFPR002-2.012 „Иновативни здравно-социални услуги“, финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027 г.“, с което е прекратено предоставянето на услугата „Домашен санитар“ на потребителя – жалбоподател, поради промяна на обстоятелствата, при които е сключен договора за предоставянето й и е прекратено производството по делото. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. Административният съд при правилно приложение на процесуалния закон е приел, че договорът, сключван между доставчика и потребителя на основание чл.40г, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) за предоставяне на социална услуга в общността не е административен по своя характер и основание (чл.19а, ал.1 АПК). При сключването на договора ръководителят на проекта при Община Плевен не действа като административен орган, а като доставчик на социалната услуга. Поради това споровете относно сключването, прекратяването и изпълнението на този вид договори не са подведомствени на административните съдилища. Следователно, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, отношенията между страните по този договор във връзка с изпълнението му имат гражданскоправен характер, тъй като правата и задълженията им произтичат пряко от клаузите на договора, а не от закон или подзаконов нормативен акт. Извършеното прекратяване на договора от Ръководителя на проект „Иновативни здравно-социални услуги на територията на Община Плевен“, изпълняван по процедура BG05SFPR002-2.012 „Иновативни здравно-социални услуги“, финансирана по Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027 г.“ не представлява властническо волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което да се засягат права или законни интереси, или да се създават задължения за определено лице. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика, по сходни казуси, включително преди обнародване и влизане в сила на ЗСУ, доколкото и при уреждането на тази материя със Закона за социално подпомагане и ППЗСП, редът е бил същият, а именно: Определение № 11646 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2018 г., VI о., Определение № 14251/21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12360/2018 г., Определение № 257/11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13086/2020 г., Определение № 4744/22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2020 г., Определение № 2544/09.03.2026 г. на ВАС по адм. дело № 1782/2026 г. и др. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение