Определение № 474 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 29/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Национална агенция по приходите [населено място] срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 1376/31.08.2012 год., постановено по т.дело № 888/2012 год. С това определение апелативният съд е потвърдил постановеното от Кърджалийския районен съд решение № 88/06.04.2012 год. по т.дело № 87/2011 год. в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено по отношение на [фирма], [населено място] производството по предявения от ищеца-касатор иск по чл.647, т.3 ТЗ и за отмяна на нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот № 83, том ІІ, рег.№ 3149, дело № 280/18.032009 год. и нот.акт за поправка на нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 100, том ІІ, рег.№ 3410, дело № 198/25.03.2009 год. на пом.нотариус А.Г. при нотариус К.Д.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото, констатира следното: Предмет на гр.дело № 87/2011 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд е предявен от Национална агенция за приходите срещу [фирма]/в несъстоятелност/, [населено място], О. А. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място] с правно основание чл.647, т.3 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, извършена на 13.05.2009 год. сделка-продажба на недвижим имот, обективирана в нот.акт № 81, том ІІ, рег.№ 3146, дело № 279/2009 год., както и за отмяна на нот.акт на основание чл.537, ал.2 ГПК. С решение № 88/06.04.2012 год. първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по отношение на ответниците [фирма]/в несъстоятелност/ и О. А. Т. и е прекратил производството по отношение на [фирма] по съображение, че предявеният отменителен иск по чл.647, т.3 ТЗ по отношение на банката е недопустим, тъй като тя не се явява страна по сделката, а само обезпечен кредитор по силата на учредената договорна ипотека върху продадения недвижим имот. По частна жалба на ищеца Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в прекратителната му част /която има характер на определение/ с определение № 1376/31.08.2012 год. по т.дело № 888/2012 год.-предмет на настоящото частно производство. Със ЗИД на Търговския закон – пар.9 от ПЗР, са въведени изменения в разпоредбата на чл.647 ТЗ. В пар.14, ал.1 ПЗР е предвидено, че измененията се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, а в ал.2 – че в едномесечен срок от влизане на закона в сила предявените искове по досегашните разпореди на чл.645, ал.4, чл.646, ал.2, т.1 и 3, чл.647 и 649, по които производствата са висящи, могат да бъдат оттеглени без съгласието на ответниците, независимо от фазата, в която се намира производството. На 22.05.2013 год. К. съд на Република България е образувал конституционно дело № 12/2013 год. по искане на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.20/28.02.2013 год. – в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността”, и § 14, ал.2/и § 15/ПЗР на ЗИДТЗ. Искането е допуснато до разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 год. по посоченото дело. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.6 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по искането за обявяване противоконституционност на приложимите към спорното правоотношение разпоредби на § 14 ПЗР на ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.20/28.02.2013 год. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение