Решение № 6481 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2016 г.

Решение № 6481 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2472/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Ф. Р. Г. с ЕТ "Ф. Г.", гр. Д., подадена чрез адв. С. Х., срещу решение № 2495/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 758/2015 г. по описа на Административен съд - П., в частта, в която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 211200066 от 30.03.2012 г., издаден от К. Д. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис К., В ЧАСТТА, изменена с Решение № 851 от 16.07.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П., като съдът е изменил РА и е определил данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. от 1 042,04 лв. на 605,12 лв. и прилежащите лихви от 470,10 лв. на 289,96 лв.; за 2008 г. от 747,85 лв. на 567,05 лв. и прилежащите лихви от 224,47 лв. на 176,45 лв. и за 2009 г. от 318,67 лв. на 141,54 лв. и прилежащите лихви от 59,62 лв. на 28,04 лева. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, касателно потвърдените данъчни задължения, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът не е приел заключението във Вариант 1, по който в. л. е включило в приходната част на паричните потоци на Г. и предоставените от сина й С. Г. средства. В този вариант експерта е посочил, че за процесните 2007 г. и 2009 г. допълнителен данък по чл. 48 ЗДДФЛ не е дължим, а за 2008 г. дължимият данък е в размер на 142,05 лв. и лихви - 44,20 лева. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА за сумата над 142,05 лв. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. и лихви 44,20 лева. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП релевира доводи в писмения си отговор срещу КЖ и моли да бъде оставено в сила решението в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 3136 от 23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 5595 от 2014 г. Върховният административен съд, Първо отделение, е отменил решение № 604 от 6.03.2014 г. по адм. дело № 2679 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. П., отменящо РА № 211200066 от 30.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., офис К., В ЧАСТТА на: -допълнително начислен ДДС в размер на 1 353,82 лв. и съответните лихви за м. 12.2007 г., в размер на 371,82 лв. и съответните лихви за м. 12.2008 г. и в размер на 188,15 лв. и съответните лихви за м. 12.2009 г. за неосчетоводените продажби по фактури, издадени от "А." ООД; -допълнително определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и съответните лихви; Върнал е делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в частта на допълнително определените данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и съответните лихви за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Съставът на ВАС, Първо отделение е оставил в сила решението в останалата обжалвана част. С касационното решение са дадени указания, че при новото произнасяне административният съд трябва да изложени мотиви за наличието или липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчна основа при доходи от неустановен произход за всеки от ревизираните периоди на 2007-2009 г., след обсъждане доказателствата по делото и възраженията на страните. При необходимост от специални знания за изчисление на данъчната основа по ЗДДФЛ, съдът следвало да укаже на страните необходимостта от назначаване на съдебна експертиза, която да посочи дохода от стопанска дейност като ЕТ, съобразявайки приходите от продажби на стоки, получени по фактурите от "А." ООД, респективно да назначи служебно такава експертиза, на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК. При новото разглеждане на делото АДмС - П. е постановил решение, с което е изменил РА в частта относно допълнително определените данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: За 2007 г. от 1 042,04 лв. на 605,12 лв. и прилежащите лихви от 470,10 лв. на 289,96 лв.; За 2008 г. от 747,85 лв. на 567,05 лв. и прилежащите лихви от 224,47 лв. на 176,45 лв. и за 2009 г. от 318,67 лв. на 141,54 лв. и прилежащите лихви от 59,62 лв. на 28,04 лева. Решението на административния съд в отменителната му част не е предмет на настоящото касационно производство и влязло в сила. За да отхвърли чрез изменение частично жалбата на Ф. Р. Г., вписана като ЕТ "Ф. Г." в частта по ЗДДФЛ, съдът се е позовал на приетото по делото заключение на ССЕ във Вариант 2. При този вариант вещото лице е изчислило паричните потоци, съответно наличието на недостиг на средства, без включване средствата, предоставените от С. Г. /син на Ф. Г./. В цитирания вариант недостигът на парични средства за 2007 г. е определен в размер на 5 205,10 лв., за 2008 г. - 5 670,50 лв. и за 2009 г. - 1 415,41 лева. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ по години е следният: За 2007 г. - 605,12 лв., с прилежащи лихви - 289,96 лв.; За 2008 г. - 567,05 лв., с прилежащи лихви - 176,45 лв. и за 2009 г. - 141,54 лв., с прилежащи лихви - 28,04 лева. Според решаващия състав представените при повторното разглеждане на делото писмени доказателства за получавани трудови възнаграждения от С. Г. за периода от 2001 г. до 2006 г., включително, не опровергават констатацията за достатъчно спестени парични средства, които да бъдат предоставени на едноличния търговец, няма доказателства и за съхранени спестявания, които да са съответно налични към датата на предоставяне на спорните суми. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Касаторът оспорва изводите на съда относно невключването в паричните потоци на сумите предоставени от С. Г. /син на РЛ/, съгласно договори от 18.01.2007 г., 8.01.2008 г., 9.01.2009 г., съответно некредитирането на заключението на ССЕ във Вариант 1. В случая няма спор по фактите, които правилно са установени от административния съд. Не са допуснати твърдените от касатора процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението в тази част и връщането му за ново разглеждане. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението по ССчЕ. Обоснован, с оглед представените по делото доказателства, е извода за наличие на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Правилно съдът не е включил в приходната част на баланса за 2007 г. сумата от 8500 лв., за 2008 г. - 8500 лв. и за 2009 г. - 3500 лв., за които се е твърдяло, че били предоставени на РЛ от нейния син С. Г.. Дори да е налице възможност за натрупване на спестявания от страна на Ст. Г., то конкретният им размер и тяхното наличие у предоставилото ги лице, е следвало да бъде доказано с несъмнени доказателства, което в случая не е направено. По тези съображения съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски. На ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 271,84 лева. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,