Определение № 540 от 10.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 271/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК [фирма] е подал частна жалба срещу определение от 24.09. 2008 г. по гр.д. № 2289 от 2008 г. на Софийски градски съд, Второ “г” отделение, с което е спряно производството по делото на основание чл.182, ал.1, б. “г” ГПК/ отм./ до приключване на производството по гр.д. № 2438 от 2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, 4 състав. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението, поради противоречие с процесуалния закон. Частна жалба срещу определението за спиране е подала и В. К. Т., като възраженията и са насочени основно срещу извода на съда, че между делото за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС и делото по чл.19, ал.3 ЗЗД липсва преюдициалност. Ответниците не са подали отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбите, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е допустима по правилата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.274, ал.2 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийски градски съд е поставено за разглеждане гр.д. № 2289 от 2008 г., с което съсобствениците, притежаващи 11/36 идеални части от поземлен имот, с площ от 3982 кв.м, а по скица от 4 741 кв.м. съставляващ им. пл. №.... по кадастрален лист №.... по плана на [населено място], кв. С., който е възстановен на тях и ответниците физически лица по земеделската реституция са поискали да им се признае право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС поради сключен предварителен договор за продажба от ответниците с дружеството [фирма] за целия имот. В. съд е намерил, че гр.д. № 75 от 2005 г. по описа на СГС 1-12 състав е с предмет обявяване на предварителния договор за окончателен и това правоотношение е преюдициално на иска за изкупуване. По това дело е постановено решение, което е обжалвано и се намира по въззивната жалба в Софийския апелативен съд и е образувано като гр.д. № 2438 от 2006 г. Имайки предвид, че правото на изкупване възниква само при осъществен договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствен имот, то въззивният съд е счел, че само при влизане в сила на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен настъпва и потестативното право да се претендира изкупуване на продадената идеална част, която не е предложена на другите съсобственици преди сделката. За да е налице преюдициалност по /чл.182, ал.1, б. “г”/ отм./ чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, трябва да има висящ спор относно правоотношение, който ще бъде решен със сила на пресъдено нещо и ще е обуславящо за настоящото производство. Действително договора за покупко - продажба, в случая заместен от влязлото в сила решение на съда по чл.19, ал.3 ЗЗД е този юридически факт, който поражда възможността съсобственика, който не е бил поканен да предяви конститутивния иск по чл.33, ал.2 ЗС и да претендира встъпване в правата на купувача при условията на сключения договор. В този смисъл предмета на делото за обявяване на предварителният договор за покупко - продажба за окончателен е преюдициален и предпоставя спиране на производството по настоящето дело. Определението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,