Определение № 674 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 655/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на С. градски съд от 30.09.2010 г. по ч.гр.д. № 10041/2010, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на срок и без разглеждане молба за поправка на съдебен протокол. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. М. Н., който го обжалва в срок, като счита, че частната жалба срещу отказа да бъде възстановен срок е допустима и подлежи на разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството по делото намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането, с което се оставя без разглеждане молба за поправка на съдебния протокол, както и определението, с което се отказва възстановяването на срок не подлежат на отделно обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че определението, с което се уважава или отхвърля молба за поправка на съдебен протокол не е преграждащо и не подлежи на отделно обжалване с частна жалба. Не така обаче стои въпросът с определението, с което се оставя без разглеждане такава молба. Това определение е преграждащо и подлежи на отделно обжалване с частна жалба на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК (чл. 213, б. “а” ГПК отм.) Преграждащо е и определението, с което се отказва възстановяването на срок, но независимо от това възможността за отделното обжалване на това определение с частна жалба е изрично уредена в чл. 66, ал. 2 ГПК (чл. 39, ал. 3 ГПК урежда обжалваемостта и на определението, с което се възстановява срок). Не подлежи на инстанционен контрол определението, с което съдът продължава или отказва продължаването на срок, но обстоятелството, че е искано продължаването на срок (независимо от това дали е уважено, или не) има значение за възстановяването на пропуснат срок съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК (Последното правило не съществува при действието на отменения ГПК). Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по съществото на частната жалба. При разглеждането на делото въззивният съд следва да съобрази, че правилността на определението, с което е оставена без разглеждане молбата за поправка на съдебния протокол зависи от това дали молбата е подаден в срок и просрочието на тази молба е предпоставка за възстановяването на срока. Не може да бъде възстановен срок, който не е пропуснат. Просрочената жалба е недопустима, но става допустима, след като бъде възстановен срока. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение