Определение № 2406 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 979/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, чрез гл. юрк. П. Георгиева, срещу определение №11358 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10416/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е постановено спиране на предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2500/14-2/25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че искането за спиране на изпълнението на оспорения административен акт не е подкрепено с каквито и да било нови доказателства досежно изложените твърдения относно нуждата от спиране на акт. Частният жалбоподател твърди, че е останало неясно какви значителни финансови затруднения би изпитал искателя при положение, че не осъществява търговска дейност. Счита, че твърденията за липсващ финансов ресурс прави невъзможно връщането на сумата както към момента, така и в последствие. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него молбата за спиране на допуснатото предварително изпълнение да бъде оставена без уважение. Ответникът по жалбата – Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, чрез процесуалния си представител адв. Тенева, изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2500/14-2/25.08.2023 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който в тежест на търговеца е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 120 427, 17 лв., представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционалния проект „Вина ЗНП/ЗГУ в трети страни (Русия и Беларус)“ по сключен договор за предоставяне на финансова помощ № 003 от 03.05.2016 г., поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия. С обжалваното определение съдът е спрял допуснатото по силата на чл. 27, ал. 8 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) предварително изпълнение на оспорения административен акт. За да достигне до този резултат съдът е приел, че от влошеното икономическото състояние на сдружението, неговите задължения и разходи следва извода, че предварителното изпълнение на обжалвания акт ще затрудни значително жалбоподателя. Според съда допуснатото предварително изпълнение би могло с голяма вероятност, предвид данните към искането, да доведе до невъзможност сдружението да изпълни значителната финансова тежест, която носи предварителното изпълнение на акта. Предвид размера на установеното публично задължение и финансовото състояние на жалбоподателя, съдът е стигнал до краен извод, че е налице реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия. Обжалваното определение е правилно. АУПДВ е издаден по реда на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9, във вр. с чл. 165 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа. Спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни и трудно поправими вреди. В практиката си Върховният административен съд приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обосновава извод за невъзможността му да изпълни същото и за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК В случая от страна на оспорващия са представени доказателства, че сдружението не разполага с други доходи освен от членски внос. От представените пред АССГ доказателства се установява, че размерът на установеното публично държавно вземане е значителен (1 120 427,17 лв.), което би създало реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия, изразяващи се в пълна невъзможност да осъществява дейността си. В случая предварителното изпълнение би нанесло вреди не само на сдружението, а и на други субекти, доколкото то действа в интерес на тях. Това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6 от АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението до приключване на процеса по оспорването на акта. От установените факти по делото следва безспорният извод, че предварителното изпълнение би довело до настъпване на трудно поправими и значителни вреди за длъжника по акт, което би засегнало законните му интереси в степен по-голяма от необходимото за целта. С оглед гореизложеното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение