Определение № 50115 от 07.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 698/2022 г.

Производството е образувано на осн. чл. 44 от НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Окръжен съд – Велико Търново и Окръжен съд – Плевен, с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, в което е отразено, че компетентен да се произнесе по предложението е Окръжен съд - Велико Търново, тъй като той е постановил последният влязъл в сила съдебен акт с приложение на чл. 68, ал. 3 от НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Производството по ЧНД № 283/22г. по описа на ОС – Велико Търново е било образувано по искане на председател пробационен съвет – гр. левски за привеждане в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода на Б. З. А., поради неизпълнение на наложената й съпътстваща условно наказание, наложено от ОС - Велико Търново, пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес” в с. Аспарухово, общ. Левски. С определение от 16.08.2022г. по ЧНД № 283/22г. ОС - Велико Търново прекратил съдебното производство и изпратил делото по подсъдност на ОС - Плевен. Изтъкнал съображения, че производството по делото е по чл. 452, ал. 1 от НПК и компетентен да разгледа и реши делото е ОС - Плевен, тъй като той е окръжният съд по местоизпълнение на пробацията. След постъпване на производството в ОС- Плевен е било образувано НЧД 609/22г. по описа на същия съд. С разпореждане от 13.09.22г., ОС - Плевен прекратил съдебното производство и повдигнал настоящата препирня за подсъдност. Защитил е схващането, че в случая не се касае до производство по замяна на наказание „пробация” с наказание лишаване от свобода, а за производство по привеждане в изпълнение на условното наказание по чл. 68, ал. 3 от НПК, поради неизпълнение на съпътстващата мярка за въздействие – пробационна мярка по чл. 42 а от НК. ВКС намира становището на съдията при ОС – Плевен за правилно и законосъобразно. Като не е съобразил предмета на внесеното предложение от председателя на съответния пробационен съвет, съдията при ОС – Велико Търново формално и напълно необосновано се е позовал на разпоредбата на чл. 452, ал.1 от НПК, Изяснено е по делото, че производството е относимо към хипотезата на чл. 68, ал. 3 от НК, в която не съществува колебание кой е съдът, компетентен да се произнесе по предложението на председателя на пробационния съвет, тъй като законът изрично го е посочил в разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 3, изр. 2, пр. 1 от НПК. Когато условно осъден не изпълнява без основателна причина някоя от определените му по реда на чл. 67, ал. 3 от НК пробационни мерки, съпътстващи основното наказание (лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК), компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, постановил "условното" осъждане на лицето. С решаващо значение е кой съд е определил(постановил, наложил) основното наказание „лишаване от свобода”, което е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК, а в конкретния случай това е ОС - Велико Търново. Поради това ВКС приема, че делото следва да бъде изпратено обратно на Окръжен съд – Велико Търново за провеждане на посочената процедура. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение: