Определение № 4383 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2026 г.

Производство по чл. 23, ал. 3 от ГПК. Образувано е по повод определение № 856/10.07.2026 г., постановено по гр. дело № 3001/2026 г. на Дупнишкия районен съд (ДРС), с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Върховния касационен съд (ВКС) за произнасяне по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. В мотивите към определението си ДРС е посочил, че производството пред него е образувано въз основа на определение № 2129/02.07.2026 г. по ч. гр. дело № 1788/2026 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е установено, че след отстраняването (отводи) на всички районни съдии от района на Пернишкия окръжен съд (ПОС) е изчерпана възможността за изпращане на делото в друг районен съд от района на ПОС и е прието, че ДРС се явява друг компетентен съд да разгледа правния спор по делото, което му изпратено по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК. При тези обстоятелства ДРС е приел, че не е надлежно сезиран да разгледа спора, по съображения, че нито искът е предявен пред ДРС, нито същият е надлежно сезиран от горестоящ съд по смисъла чл. 23, ал. 3 от ГПК, какъвто според него се явява ВКС, а не САС, за което се е позовал на определение № 2657/21.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1747/2026 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение № 2001/17.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1128/2026 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановени по аналогични случаи. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая производството по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК не е от компетентността на ВКС, а на САС, който вече се е произнесъл по този ред с посоченото по-горе определение № 2129/02.07.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1788/2026 г. Горният извод следва от трайно установената практика на ВКС, съгласно която, „горестоящият съд“ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от ГПК, който е функционално компетентен да се произнесе по този ред, е съответният институционално, а не инстанционно горестоящ съд, спрямо съда, отправил искането по тази разпоредба. В случаи като настоящия – когато искането е направено от окръжен съд (в случая от ПОС) поради изчерпване на възможността делото да бъде разгледано от районен съд от неговия съдебен район, горестоящият съд, който е функционално компетентен да определи и изпрати делото за разглеждане на друг равен съд, а именно – на районен съд от района на друг окръжен съд, е съответният апелативен съд в рамките на своя съдебен район (в случая САС). Само когато е изчерпана и възможността делото да бъде разгледано от районен съд от съответния апелативен район, само тогава от компетентността на ВКС е да определи по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК районен съд от друг апелативен район, който да разгледа делото. В този смисъл са: определение № 414/04.06.2012 г. по ч. гр. д. № 350/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 597/22.10.2012 г. по ч. търг. д. № 530/2012 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 44/16.01.2014 г. по ч. гр. д. № 190/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 301/24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5450/2014 г. на IІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 350/26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4722/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 1304/18.03.2025 г. по ч. гр. д. № 690/2025 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 4192/19.09.2025 г. по ч. гр. д. № 3251/2024 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 4028/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 755/03.10.2011 г. по ч. търг. д. № 624/2011 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС, определение № 103/03.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1753/2016 г. на IІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 5/05.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4/2023 г. на ІІI-то гр. отд. на ВКС, определение № 170/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1321/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 126/27.01.2023 г. по ч. гр. д. № 196/2023 г. на IІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 173/07.03.2011 г. по ч. търг. д. № 81/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 595/14.09.2011 г. по ч. търг. д. № 521/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 613/24.09.2012 г. по ч. гр. д. № 525/2012 г. на ІІI-то гр. отд. на ВКС, определение № 724/29.12.2009 г. по ч. гр. д. № 741/2009 г. на IІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 87/31.01.2013 г. по ч. гр. д. № 51/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 252/30.05.2016 г. по ч. гр. д. № 765/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 727/04.11.2013 г. по ч. търг. д. № 3889/2013 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС, определение № 664/07.10.2011 г. по ч. търг. д. № 567/2011 г. на І-во търг. отд. на ВКС, определение № 1056/30.12.2011 г. по ч. търг. д. № 911/2011 г. на ІI-ро търг. отд. на ВКС, определение № 196/27.03.2012 г. по ч. търг. д. № 170/2012 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 68/08.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4850/2023 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 506/20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 468/2010 г. на IІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 366/10.09.2009 г. по ч. гр. д. № 293/2009 г. на IІ-ро гр. отд. на ВКС. Посочените в сезиращото определение на ДРС, определение № 2657/21.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1747/2026 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение № 2001/17.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1128/2026 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в които е прието различно разрешение, съставляват инцидентна и изолирана практика, която не се споделя от настоящия съдебен състав. В заключение, образуваното пред ВКС производство по чл. 23, ал. 3 от ГПК по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото следва да се върне на ДРС за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по неговото разглеждане, съгласно вече постановеното от компетентния съд по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, определение № 2129/02.07.2026 г. по ч. гр. дело № 1788/2026 г. на Софийския апелативен съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение