Определение № 55 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 361/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 938/23.10.2013 на Русенския окръжен съд по ч.гр.д. № 986/2013, с което е потвърдено определението на Русенския районен съд от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. № 1231/2004, с което е отхвърелна молба за спиране на принудителното изпълнение по чл. 250 ТПК(отм.). Недоволен от определението е жалбоподателят А. К. А., представлявана от адв. М. А. от РАК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: удостоверява ли изпълнителният лист изискуемо вземане, след като изпълнителното основание е унищожено поради изтичането на срока за съхранение на делото, по което то е представено и за съотношението между основанията за спиране на изпълнението и за прекратяването му поради перемпция, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и с него се дава разрешение по съществото на друго производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че е поискано спиране на изпълнението на парично вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание. Искането не е подкрепено с никакви писмени доказателства, доказващи несъществуването на вземането. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото. В производството по искане за спиране на изпълнението съдът проверява представени ли са убедителни писмени доказателства, че вземането не съществува. Съществува ли изпълнително основание и удостоверява ли то изискуемо вземане може да се проверява само в производство по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, а налице ли е основание за прекратяване на изпълнителното производство – по жалба срещу отказ на съдебния изпълнител, доколкото той подлежи на обжалване. Когато е отхвърлено искането за спиране на изпълнението, длъжникът, който оспорва задължението си може да предяви отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.). В производството по иска кредиторът трябва да докаже съществуването на вземането си, а длъжникът – възражението си за давност и другите свои възражения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение