Определение № 74 от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 46/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Е. Котенко срещу определение № 638 от 19. 10. 2018 г. по в. ч. гр. д. № 529/2018 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е прекратено производството по делото в частта по подадената от В. Е. Котенко частна жалба вх. № 26588/17. 09. 2018 г. в частта й срещу определение № 2232 от 4. 09. 2018 г. по гр. д. № 1983/2018 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на производството по изп. д. № 20117110400320 по описа на ЧСИ Д. П. – Я.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага доводи, че атакуваният акт не е мотивиран. Ответникът по частната жалба – взискател по изпълнителното дело „Юробанк България“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да прекрати производството по подадената жалба срещу определението на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителното производство, апелативният съд е приел, че в тази част жалбата е недопустима. Изложил е мотиви, че определението на окръжния съд не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо развитието на производството и обжалването му не е предвидено в закона. Определението е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 438 ГПК подаването на жалба срещу действията на съдебния изпълнител не спира изпълнението, поради което е предвидена възможност изпълнението да бъде спряно до произнасянето по законосъобразността на атакуваното изпълнително действие. Производството по молбата по чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнението е част от предвидената в закона защита срещу изпълнението чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител – чл. 435 – 438 ГПК и следва съдопроизводствения ред на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, което се развива пред окръжния съд по мястото на изпълнението /чл. 436, ал. 1 ГПК/. Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението на окръжния съд по подлежащите на обжалване изпълнителни действия е окончателно. Според т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 12. 07. 2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значение при действието на новия ГПК поради непроменения характер на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а като контролно-отменителна инстанция, чието решение е окончателно. Определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено производството по делото, подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чийто акт е окончателен и не може да бъде предмет на инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд. С оглед еднаквия съдопроизводствен ред, по който се разглеждат жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и молбата за спиране на изпълнението, актът на окръжния съд, с който съдът се произнася по искането за спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК не подлежи на обжалване. По тези съображения, като е приел, че отказът на окръжния съд да спре изпълнението по реда на чл. 438 ГПК по искане на частния жалбоподател, инкорпорирано в жалбата му срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежи на обжалване, апелативният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение