Определение № 209 от 14.07.2014 г. на ВКС по д. № 6597/2013 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от А. Т. – ответник по исковете, за изменение на постановеното по делото определение за разноски, като ВКС приеме, че тя не дължи такива на ищцата / и ответник по касационна жалба/ Ц. Д.. Намира, че касационното производство е образувано по жалба, подадена само от ответника по иска Б. С.; молителката / като съответник по иска/ не е станала причина за направените от ищцата разноски в това производство и не следва да носи отговорност за тях. Освен това твърди, че е признала иска в първоинстанционното производство и с поведението си не е станала причина за завеждане на делото Ответникът по искането Б. С. го намира за неоснователно. ВКС на РБ намира искането за неоснователно: следва да се сподели становището в постановеното от първоинстанционния съд определение за разноски, че молителката е станала причина за завеждане на делото, сключвайки симулативна сделка, чиято привидностност може да се разкрие само по съдебен ред. С тази сделка молителката и Б. С. са придобили недвижим имот в съпружеска общност и са необходими другари по иска за разкриване на привидността на сделката. На осн. чл.216, ал.2 ГПК извършените от някои от необходимите другари действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари. На осн. чл.265, ал.2 от ГПК при необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя. Затова молителката, макар да не е обжалвала първоинстанционното и въззивното решение, участва в производството като необходим другар на ответника по иска – жалбоподател и следва да понесе наред с него разноските на противната страна за производството пред ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение