Определение № 3521 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 09.05.2025г. молба от адв. К. М., лично и като пълномощник на И. П. С. и И. Л. С., за изменение на постановеното по делото решение от 08.05.2025г. в частта му за разноските чрез присъждане в полза на И. П. С. на направените разноски по приложения на 11.03.2024г. списък по чл. 80 ГПК и присъждане в полза на адв. К. на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал., т.2 ЗАдв за защитата на И. Л. С.. Ответникът по молбата СД „ХИК-91-Пацев с-ие”- жалбоподател в процеса, не взема становище. „Исма“ ЕООД - ответник по касационната жалба, наред с молителите, счита молбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело решение от 08.05.2025г. е оставено в сила въззивно решение № 386 от 27.03.2023г. по гр.д. № 3218/2022г. на Софийски апелативен съд като по този начин не е уважена подадената от СД „ХИК-91-Пацев с-ие” касационна жалба срещу въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на предявения от събирателното дружество срещу „Исма” ЕООД, И. П. С. и И. Л. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК. По въпроса за разноските е прието в решението, че право на разноски имат ответниците по жалбата И. Л. С. и И. П. С.. Посочено е, че за първата от тях, според представения договор за правна помощ, адвокатската защита е безплатна на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв., но от страна на адв. К. М. не е направено искане за заплащане на възнаграждение в негова полза както предвижда чл.38, ал.2 от същия закон, а е заявено общо искане за присъждане на направените от доверителката му разноски. По отношение на ответницата И. П. С. е прието, че липсват данни за направени разноски и не е представен списък на разноските. Поради това разноски на ответниците физически лица не са присъдени. При проверка на делото е видно, че отговор на касационната жалба е подаден от адвокат К. М. като пълномощник на И. Л. С.; в него е поискано: „да присъдите в полза на доверителя ни сторените от него разноски в касационното производство, в това число за адвокатско възнаграждение“. Към отговора е приложено пълномощно, от което е видно, че правната помощ е при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв - на материално затруднено лице. С молба от 22.06.2023г. е поискано присъждане на разноски в полза на И. Л. съобразно нормата на чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. От страна на адв. К. М. е подаден и отговор от името на И. П. С.. Същият е с идентично съдържание и идентично искане относно разноските. Към него липсва пълномощно и доказателства за разноски. Допълнително, с молба от 11.03.2024г. е представен от адв. М. списък на направени разноски от И. П. С. в размер на 50 400лв. с ДДС; приложени са към него договор за правна защита от 08.03.2024г. и фактура за заплатени 50 400лв. с ДДС. При горните обстоятелства молбата по чл. 248 ГПК се явява частично основателна. При постановяване на решението в частта за разноските не е взета предвид молбата от 11.03.2024г. и представения с нея списък на разноските, направени и претендирани от И. П. С.. С оглед на това основателно е искането за изменение на решението в частта за разноските по отношение на направените от тази молителка разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 50 400лв. По отношение на претенцията на адв. М. за присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на И. Л. С., следва да се потвърди констатацията, че надлежно искане за присъждане на такова възнаграждение не е било направено. Заявеното искане за присъждане разноски на доверителката не е равнозначно на искане за присъждане на възнаграждение на адвоката за оказаната от него безплатна правна помощ. Отделно, предвид осъществената напълно еднаква по обем защита на двете ищци в процеса - ответници по касационната жалба /на едната безплатно, а на другата срещу заплащане/, то се явява непропорционално получаването на двойно възнаграждение за извършената работа от адв. М. като пълномощник на всяка от двете ищци. В този смисъл съдът съобразява принципите, залегнали в практиката на ЕСПЧ, че разноските не следва да налагат прекомерен товар върху страните и че подлежат на възстановяване само разноски, които са необходими и разумни по размер. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение