Решение № 7598 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2271/2026 г.

„БИО ФРЕШ“ ООД е притежател на регистрацията на промишлен дизайн с рег. № 7675-005 „САПУН“, регистриран на 13.07.2012 г. и публикуван на 31.08.2012 г. в бр. 08/2012 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство, изглеждащ по следния начин:

Изглед 1.1 Изглед 1.2

Описан словесно, дизайнът представлява сапун във формата на съцветие – букет от разцъфнали цветя, рози или много приличащи на рози, едно от които в средата, останалите – разположени в кръг около него.

Административното производство е започнало по Искане с вх. № 70102051 от 11.09.2018 г. за заличаване на промишлен дизайн с рег. № 7675-005 „САПУН“ на „Био фреш“ ООД, подадено от „Рефан България“ ООД, притежател на търговска марка с рег. № 78008, триизмерна, заявена на 15.10.2010 г., публикувана на 30.06.2011 г. в бр. 06/2011 г. на Официалния бюлетин на Патентното ведомство и регистрирана на 09.11.2011 г., със срок на защита до 15.10.2030 г. Марката е регистрирана за стоки от клас 3 на Международната класификация на стоки и услуги (МКСУ): „препарати за почистване; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика“.

Библиографските данни на марката включват следното черно-бяло изображение:

На 02.08.2019 г. „Рефан България“ ООД е преобразувано в „Рефан България“ ЕООД, а в рамките на същото административно производство – на 28.02.2025 г. – марката е прехвърлена на „Рефан Трейд“ ЕООД, която е заявила, че поддържа искането за заличаване на дизайна.

Административният орган е разменил книжа между страните и е събрал становището на притежателя на промишления дизайн. Производството е било спряно с определение на председателя на Патентното ведомство от 09.07.2019 г. – до приключване на производството по искането за заличаване на търговска марка с рег. № 78008, и след това е възобновено с решение от 07.03.2025 г.

Със заповед от 15.04.2025 г. председателят на Патентното ведомство е назначил нарочна комисия за разглеждане на искането за заличаване на промишления дизайн, която е формирала становище, че са налице основания за заличаване, тъй като дизайнът не е отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1 ЗПД за оригиналност и тъй като е подадено искане от притежател на по-ранно право на регистрирана марка, а между марката и дизайна е налице визуално сходство, което може да доведе потребителите до объркване и до възприемане на стоките „сапуни“ на притежателя на дизайна като стоки на притежателя на марката – основание по чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД.

С решението на председателя на ПВ, предмет на първоинстанционното съдебно производство, са възприети и доразвити доводите на комисията и е прието, че: 1) промишленият дизайн към датата на заявяване не е бил нов и оригинален и следователно дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 11, ал. 1 ЗПД, което е основание за заличаване по чл. 29, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПД, както и че 2) са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД поради наличие на по-ранно право върху марка № 78008. С тези мотиви председателят на ПВ е заличил процесния дизайн.

При така установените факти съдът е стигнал до извод, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съдът е мотивирал своя извод като е приел, че процесният дизайн отговаря на изискванията за новост и оригиналност по смисъла на чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12 и чл. 13 ЗПД, поради което не е изпълнен фактическият състав на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗПД, обуславящ заличаване на дизайна.

На следващо място съдът е приел, че не са налице и предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД за заличаване на дизайна на основание по-ранно право на индустриална собственост. Изложил е, че средният потребител на стоките „сапуни“, които са масови и относително евтини продукти, ще възприеме разглежданите форми като различни декоративни решения в рамките на традиционния мотив „роза“, а не като указание, че продуктите произхождат непременно от едно и също или икономически свързани предприятия.

По изложените съображения съдът е отменил решението на председателя на ПВ.

Така постановено решение е неправилно.

По първото основание за заличаване на дизайна - чл. 29, ал.1, т. 1 ЗПД.

Спорният по делото въпрос е дали процесният дизайн отговаря на изискването за оригиналност по смисъла на чл.13 ЗПД.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗПД промишлен дизайн, наричан по-нататък "дизайн", е видимият външен вид на продукт или на част от него, определен от особеностите на формата, линиите, рисунъка, орнаментите, цветовото съчетание или комбинация от тях. Продукт по смисъла на ал. 1 е всяко изделие, получено по промишлен или занаятчийски начин, включително части, предназначени за сглобяване в съставно изделие, комплект или композиция от изделия, опаковка, графични символи и печатни шрифтове, с изключение на компютърни програми.

Според чл.11, ал.1 ЗПД регистрира се дизайн, който е нов и оригинален.

Съгласно разпоредбата на чл.12 ЗПД дизайнът е нов, ако преди датата на подаване на заявката, съответно преди датата на приоритета, не е известен друг идентичен дизайн, който е станал общодостъпен чрез публикации, използване, регистрации или разгласяване по какъвто и да е друг начин където и да е по света. Дизайните се считат за идентични, ако техните особености се различават само в несъществени елементи.

По силата на чл.13 от закона дизайнът се счита за оригинален, ако цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител, се различава от цялостното впечатление, което създава дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката за регистрация или когато се претендира за приоритет преди датата на приоритета. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.

Разпоредбата на чл.14 от същия закон предвижда, че разгласяването на дизайн - обект на заявка за регистрация, не влияе върху новостта му, когато това разгласяване е направено в 12-месечен срок преди датата на подаване на заявката, съответно датата на приоритета от:1. автора, неговия правоприемник или трето лице в резултат на информация или действие на автора или на неговия правоприемник;2. трето лице във вреда на автора.

Според чл.29, ал.1, т.1 ЗПД регистрацията се заличава по искане на всяко лице, когато дизайнът е регистриран в противоречие с чл. 3 или чл. 11, ал. 1.

Анализът на цитираните разпоредби води до следните изводи:

На първо място искане за заличаване на дизайн може да бъде подадено от всяко лице, без да е необходимо да доказва правен интерес, тъй като правният интерес е презумиран от законодателя и следователно не е необходимо да бъде доказван от заявителя.

На следващо място, за да бъде заличен един дизайн при условията на чл.29, ал.1,т.1 във вр. с чл.11, ал.1 ЗПД достатъчно е той да не отговаря на едно от изискванията на чл.11, ал.1 т.е. да не е нов или да не е оригинален. При заличаване на дизайн в цитираната по-горе хипотеза предпоставките са алтернативни, а не кумулативни.

По делото няма спор, че процесният дизайн отговаря на изискването за новост. Спорният въпрос е дали дизайнът е отговарял на изискването за оригиналност към момента на подаване на заявката за регистрация.

Преценката за наличие на оригиналност на един дизайн, съгласно чл. 13 ЗПД, се основава на цялостното впечатление, което той създава в информирания потребител. Дизайнът е оригинален, ако създава у него цялостно впечатление, различно от това, което създава друг известен дизайн, станал общодостъпен преди датата на подаване на заявката. При преценка на оригиналността се взема предвид степента на свобода на дизайнера при създаването на дизайна.

В съответствие с практиката на Общия съд на Европейския съюз(ОСЕС) и на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO/ СЕСИС) при преценка на степента на свобода на дизайнера се приема, че колкото е по-ограничена свободата на дизайнера при разработването на промишлен дизайн, толкова повече за създаването на различно цялостно впечатление у информирания потребител ще бъдат достатъчни минимални разлики между сравняваните дизайни (решение по дело № Т-9/07 от 18.03.2010 г. и решение по дело №Т-10/08 от 09.09.2011 г.) И обратното при по-неограничена свобода на дизайнера при разработването на дизайна ще са необходими повече разлики между сравняваните дизайни, за създаването на различно цялостно впечатление от тях у информирания потребител.

Понятието „информиран потребител“ е дефинирано в § 1 т. 14 от Допълнителните разпоредби( ДР) на ЗПД, съгласно който това е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайна. Това понятие обаче, следва да се прилага с оглед съответните продукти. В ЗПД няма легална дефиниция за свободата на дизайнера.

В Насоките за разглеждане на исканията за заличаване на регистрирани дизайни (Насоките), отразяващи практиката на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС), се сочи, че в зависимост от естеството на продукта, към който е приложен дизайна, понятието информиран потребител може да включва от една страна професионалист, който придобива такива продукти, за да ги разпределя до крайните потребители, а от друга страна тези крайни потребители (20/10/2011, С-281/10 Р, Metal rappers, EU:C:2011:679, §54).

В конкретния случай дизайнът е приложен към продукта „сапун“. Предназначението на продуктите, към които е приложен атакувания дизайн, не ограничава дизайнера при избора му на форма, рисунък, орнаментация и цветово съчетание. Свободата на дизайнера при създаването на дизайни на такива сапуни е голяма, защото не е ограничена от технически изисквания. В случая информираният потребител е лицето, което купува хигиенни продукти, включително и сапуни. Той е запознат с външния вид на различните сапуни и именно по-тях може да се ориентира какво да избере. Запознат е също и с особеностите, които определят външния им вид - форма, комбинацията от цветово съчетание, както и възможността да бъдат изключително разнообразни, т.е. налице е висока степен на свобода на дизайнера.

Между процесния дизайн и известния по-ранен дизайн, съществуват някои различия във формата. В същото време информираните потребители са наясно с факта, че не съществуват ограничения при създаването на процесния дизайн, които да са свързани с естеството или с предназначението на продуктите, към които са приложени дизайните, т.е. те са запознати с голямата свобода на дизайнера при създаването на дизайни на „сапуни“. Поради това, цялостното впечатление, което създават по-ранният и атакувания дизайн в информираните потребители е за сапун с форма на разцъфнал розов цвят, т.е. противопоставимите дизайни създават еднакво цялостно впечатление в информирания потребител. Дизайнерът не се е възползвал от свободата си да създаде дизайн на сапун с различна визия спрямо известния.

В административния акт е извършен сравнителен анализ между противопоставените дизайни и е посочено, че те се различават по формообразуващите елементи, а именно процесният дизайн е оформен от значителен брой венчелистчета, в сравнение със същите, оформящи цвета при по-ранния дизайн, което води до различие в цялостната форма на дизайните. В административното и съдебното производство обаче не са събрани никакви доказателства, че е ограничена свободата на дизайнера или че информираният потребител е чувствителен към посочените разлики до степен, че тези разлики да създават цялостно различно впечатление и да се приеме оригиналност на процесния дизайн. Съответно, недоказан и необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че процесният дизайн не е лишен от оригиналност. В случая на практика не е доказано, че потребителите ще възприемат по различен начин процесния дизайн спрямо по-рано известния дизайн на роза. Макар че дизайните не са идентични, за потребителите те все пак представляват формата на роза/рози, и новият дизайн ще бъде възприет от потребителите по-скоро като доразвитие на по-рано известния дизайн, отколкото като оригинална идея и композиция.

Предвид изложеното правилен се явява изводът на председателя на ПВ, че процесният дизайн не отговаря на изискването за оригиналност по смисъла на чл.13 ЗПД.

Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил своето решение в нарушение на материалния закон в тази част.

По второто основание за заличаване на процесния дизайн – чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД:

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата по друг закон.

За да е приложима разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД е необходимо да се установи дали: 1. искането за заличаване е подадено от лице с правен интерес; 2. това лице е придобило право на индустриална собственост, което се явява по-ранно право по отношение правото върху дизайна, чието заличаване се иска; 3. може да бъде забранено използването на този дизайн, на основание по-ранното право на индустриална собственост.

По делото не е спорно, че „РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ ООД, е лице с правен интерес, по смисъла на чл. 29, ал. 2 ЗПД, тъй като е притежател на регистрирана марка с per. № 78008, триизмерна. Марката е заявена на 15.10.2010 г., регистрирана е на 09.11..2011 г. за стоки от клас 3 на МКСУ и е със срок на правна закрила до 15.10.2030 г. Датата на заявяване на процесният дизайн е 21.03.2012 г., следователно в полза на „РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ ООД е възникнало по-ранно право върху марка.

Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 3, чл. 13, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) правото върху марката е изключително право, което включва правото на притежателя й да забрани на трети лица без негово съгласие да поставят върху стоки и услуги, които са идентични или сходни със стоките и услугите на марката, както и върху техните опаковки знак, който поради идентичност или сходство с марката създава вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на знака с марката.

Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПД използването на дизайна включва производство, предлагане и излагане на пазара на продукт, в който е включен, или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила. Обхватът на правна закрила, съгласно чл. 18 ЗПД се определя от изображението на дизайна.

Притежателят на марката би могъл да забрани използването на дизайна, само ако дизайнът представлява или включва знак, сходен или идентичен с по-ранните марки и ако този знак би могъл да се възприеме като знак, с който са обозначени идентични или сходни стоки с тези на марката, като при това е налице вероятност за объркване на потребителите за произхода на стоките. Съгласно практиката на СЕС, ОСЕС и на EUIPO понятието „използване на по-ранната марка“ в атакувания дизайн не предполага непременно цялостно възпроизвеждане в детайли на по-ранния отличителен знак. Възможно е някои елементи на по-ранния отличителен знак да липсват в атакувания дизайн, или към него да са добавени други елементи. Счита се, че е налице „използване“ на този знак, когато липсващите или добавените елементи имат второстепенно значение. Достатъчно е промишленият дизайн и по-ранният отличителен знак да бъдат сходни (Решение по дело № Т-148/08, „Instrument for writing“, от 12/05/2010, § 50-52; Решение по дело № R 1838/2010-3 - „Instrument for writing“, от 09/08/2011, § 43).

Преценката за вероятност от объркване на потребителите е обща, въз основа на всички фактори по случая, по-специално степен на сходство на стоките и степен на сходство на дизайна, разгледан като знак, и марката, като се отчита тяхното въздействие върху потребителя.

По-ранната марка с per. № 78008, фигуративна, триизмерна, е регистрирана за стоки от клас 3 на МКСУ „препарати за почистване; сапуни; парфюмерия, етерични масла, козметика".

Атакуваният дизайн с per. № 7675-005 е приложен към продукта „сапун”.

В списъка на стоките на по-ранната марка с per. № 78008, са включени стоките „сапуни" от клас 3 на МКСУ. Следователно, стоките на марката и продуктите, за които е предназначен дизайнът, са идентични.

Дизайнът, разгледан като знак, и марката се сравняват в тяхната цялост, като се вземат предвид съществените/отличителните и доминиращи елементи. Сходството между тях следва да се преценява не само по себе си, а от гледна точка на вероятността за объркване на потребителите. Наличието на един от факторите за сходство (фонетично, смислово или визуално) може да бъде достатъчно за съществуването на вероятност за объркване на потребителите

По-ранната марка е изразена чрез триизмерно стилизирано изображение на разцъфнал кичест цвят или разцъфнала роза.

Атакуваният дизайн на сапун, разгледан като знак, също се състои от триизмерно изображение на разцъфнал кичест цвят или разцъфнала роза, представен с два изгледа.

Видно от изображението на марката и дизайна е, че те се състоят изключително от един образен елемент, поради което в тях няма доминиращ елемент и са отличителни в цялост.

Между марката и дизайна е налице визуално сходство, дължащо се на образните елементи, които имат сходно графично представяне, а именно представляват стилизирани изображения на разцъфнал цвят или разцъфнала роза, съставени от множество листенца и венчелистчета. Наред с това между сравняваните изображения са налице и разлики в графичното оформление, а именно различния брой концентрично очертани листенца и венчелистчета, които образуват разцъфналия цвят. Посочените разлики намаляват сходството, но не са в състояние да го неутрализират, поради сходната визия на сравняваните изображения.

По отношение на фонетиката между обектите не може да се извърши фонетичен анализ, тъй като се състоят единствено фигура, не съдържат словен елемент и не подлежат на анализ за звуково сходство.

От гледна точка на семантиката, сравняваните обекти споделят една и съща концепция, а именно на разцъфнал цвят или разцъфвала роза, поради което между тях е налице смислова идентичност.

В заключение, преценени в цялост, марката и дизайнът са визуално сходни и смислово идентични, защото и двете се състоят изцяло от триизмерно стилизирано изображение на разцъфнала роза.

Вероятността за объркване на потребителите се преценява общо въз основа на всички относими по случая фактори, по-специално степен на сходство на стоките и/или услугите, степен на сходство на марките, степен на отличителност или известност на по-ранната марка, релевантен кръг потребители, начин на пазарна реализация и др.

При вероятността за объркване определяща роля играе впечатлението, което марките създават у потребителите, отчита се принципът, че те възприемат марката в нейната цялост, а не като я разделят на отделните й компоненти.

Преценката на вероятността за объркване трябва да се извърши от позицията на предполагаемите очаквания на средния потребител, който е добре информиран, достатъчно наблюдателен и съобразителен при вземане на решение за покупка. В конкретния случай, релевантните потребители са потребителите на конкретните стоки от клас 3 на МКСУ, за които регистрирана по-ранната марка. Потребители на визираните стоки могат да бъдат широк кръг лица, поради което вниманието им ще варира, но като цяло ще бъде това, което е характерно за средния потребител, доколкото разглежданите стоки представляват ежедневни и относително евтини продукти, които са предмет на чести покупки.

Предвид идентичността между стоките „сапуни”, за които е предназначен дизайнът, и стоките „сапуни“ от клас 3 на МКСУ на по-ранната марка, както и предвид високата степен на визуално сходство и смислова идентичност между изображенията, различията между тях, а именно различния брой на формоизграждащите листенца и венчелистчета, оформящи разцъфналия цвят, не са способни да отличат сравняваните обекти до степен, за да се преодолее вероятността от объркване на потребителите. Съществува възможност потребителите на стоките „сапуни“, към който е приложен атакуваният дизайн, да приемат, че тези стоки и стоките „сапуни“ от клас 3 на по - ранната марка са на същите или на икономически свързани лица.

Следователно РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ ООД, притежател на по-ранно право върху регистрирана марка с per. № 78008, има право да забрани използването на атакувания дизайн на сапун в търговската дейност.

По изложените съображения законосъобразен се явява изводът на административния орган за наличие на предпоставките на чл. 29, ал. 2, т. 2 ЗПД за заличаване на процесния дизайн и на това основание.

Предвид горното като е стигнал до извод, че Решение № РС – 76