Определение № 4957 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. В. Л. срещу определение № 1382/25.03.2026 г. постановено по адм. д. № 297/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото, образувано по жалба на Б. В. Л. срещу решение №7/23.02.2026 г. на кмета на община Панагюрище по ЗДОИ. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че съдът се е позовал на обстоятелства, които стоят извън приложеното поле на закона. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и уважаване на искането му за освобождаване от държавна такса. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови определение по чл.83, ал.2 от ГПК в посочения смисъл, съдът е обсъдил представените писмени доказателства за трайна неработоспособност, материалното състояние на жалбоподателя и е приел, че Б. Л. получава месечни доходи от пенсия, не е регистриран като търсещо работа лице, а размерът на дължимата такса е символичен. Обсъдени са заведените пред първоинстанционния съд множество дела, за които е използван електронен достъп и КЕП, които също се заплащат. Направен е извод, че жалбоподателят може да заплати държавна такса в размер на на 5,11 евро (10 лв.) При така изложените доводи съдът оставя без уважение направеното от жалбоподателя искане за освобождаване от държавна такса. Определение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на Б. В. Л. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него жалба срещу решение №7/23.02.2026 г. на кмета на община Панагюрище. Видно от декларираните обстоятелства в молба от 20.03.2026 г., Л. притежава жилище с площ от 43,5 кв. м. в [населено място], получава месечен доход от инвалидна пенсия, която е в размер надвишаващ десетки пъти дължимата такса от 5,11 евро. заплащането й не може да има за последица преграждаване на път до съдебна защита. Посочените факти са достатъчни, за да бъде споделен извода на съда за липсата на основание за освобождаване от заплащане на държавна такса. Предвид изложеното, съдът намира оспореното определение за правилно и същото следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал.2 вр. чл.236 от АПК Върховният административен съд, пето отделение