Определение № 761 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6838/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 и чл. 396, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. П. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-С. против определение от 10.09.2013 г. по гр.д. № 13571/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А ВО, с което е оставено без уважение искането по чл. 389 ГПК на В. П. М. по молба вх. № 90443/02.08.2013 г. за допускане обезпечение на иска, предмет на гр.д. № 13571/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А ВО, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответника [фирма] [населено място]. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба с искане да се допусне обезпечението на иска на основание чл. 389, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 10 960 евро, по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент в [населено място], собственост на ответното дружество, съдът е приел, че в случая исканата обезпечителна мярка от молителката – налагане на възбрана върху апартамент в [населено място], при цена на вземането й от 10 960 евро, се явява неадекватна/неподходяща/ на обезпечителната й нужда, тъй като предполагаемата цена на имота, чиято възбрана се иска многократно надвишава цената на иска. Определението на СГС е правилно. Производството по делото е образувано по иск, предявен от молителката ищца В. П. М. срещу ответника [фирма] [населено място], с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 960 евро, със законните последици – лихви и разноски. Обезпечение на иска се допуска при наличие на кумулативните предпоставки – предявеният иск да е процесуално допустим и вероятно основателен, при липса на пречките по чл. 393 ГПК, когато е налице обезпечителна нужда, а исканата обезпечителна мярка да е подходяща и адекватна на нуждата. В конкретния случай исканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като не е адекватна на обезпечителната нужда на ищцата. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното определение обезпечителната мярка – налагане на възбрана върху недвижим имот, чиято предполагаема стойност многократно надвишава цената на иска, се явява неадекватна на обезпечителната нужда на молителката. Това е така, тъй като целта на обезпечението е да гарантира правата на молителя, за което е допустимо съответното ограничаване правната сфера на насрещната страна, като всяка интервенция, която е несъответна, е недопустима, поради което и исканата в този аспект обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неподходяща. По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,