Определение № 3870 от 15.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2876/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. К., подадена чрез назначен процесуален представител адв. Н. К. против определение № 860 от 30.03.2026г. постановено по ч.гр.д. № 589/2026г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което по негова частна жалба е потвърдено определение № 533/09.12.2025г. постановено по гр.д. № 595/2025г. по описа на Районен съд – Първомай. С този съдебен акт Районен съд – Първомай на основание чл. 28, ал. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от КМЧП е прекратил производство по гр.д. № 595/2025г. по описа му, поради това, че българският съд не е международно компетентен да разгледа и да се произнесе по иска с правно основание чл. 127б от СК, предявен от П. Г. К. срещу М. Й. Д., тъй като обичайното местопребиваване на детето П. П. К. към момента на предявяване на исковата молба в съда на 20.08.2025г. е във Великобритания, [населено място] и реда за закрила по чл. 127б от СК е неприложим, както и на основание чл. 127б, ал. 8 от СК е отменил наложената забрана на майката М. Й. Д. за извеждане на детето П. П. К. с ЕГН [ЕГН] с настоящ адрес: [населено място], общ. П., обл. П., [улица] извън Република България, като разпоредил незабавно уведомяване на компетентните органи на МВР за оттегляне на въведения сигнал в Шенгенската информационна система. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което отправя искане същото да се допусне до касационно обжалване, да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му с извод, че българският съд е международно компетентен да разгледа и реши въпроса за закрилата на детето по реда на чл. 127б от СК. В изложение към частната касационна жалба твърди, че въззивният съдебен акт е очевидно неправилен, доколкото мотивира недобросъвестно поведение на майката да извежда детето без съгласието на неговия баща извън страната; поради това, че въззивният съд е извел извод за международна некомпетентност на иска на българския съд без да установи по надлежния за това ред къде се намира детето и дали то е интегрирано в социална и в семейна среда в другата държава и по този начин е допуснал лишаване на единия родител от право на лични отношения с малолетното му дете за продължителен период от време и принуждаването му, въпреки че живее и работи в Република България да пътува до Великобритания и да участва в съдебен процес там. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по делото М. Й. Д. не е депозирала отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния Районен съд – Първомай е образувано по предявено от П. Г. К. против М. Й. Д. искане за налагане на забрана за напускане на страната на роденото от фактическото съжителство между страните дете П. П. К., родено на .................г. поради конкретен риск – оттегляне на даденото от него съгласие майката да извежда детето извън Република България на 25.04.2025г. – от незаконно извеждане на детето от майката с правно основание чл. 127б, ал. 1 от СК. Първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред него производство поради това, че българският съд не е международно компетентен да разгледа и да се произнесе по искането по реда на чл. 127б от СК, предявено от П. Г. К. срещу М. Й. Д., тъй като обичайното местопребиваване на детето П. П. К. съгласно представените с отговора на исковата молба писмени доказателства към момента на предявяване на исковата молба в съда на 20.08.2025г. е във Великобритания, [населено място] и реда за закрила по чл. 127б от СК се явява неприложим, както и отменил наложената забрана на майката М. Й. Д. за извеждане на детето П. П. К. от Република България, като разпоредил незабавно уведомяване на компетентните органи на МВР за оттегляне на въведения сигнал в Шенгенската информационна система. С обжалваното определение, Окръжен съд – Пловдив е потвърдил първоинстанционното определение. При тези данни съставът на Върховния касационен съд приема, че частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, но е процесуално недопустима като насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо преграждащо първоинстанционно определение, постановено по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 127б, ал. 6 от СК производството по това искане е двуинстанционно – решението на районният съд може да се обжалва пред окръжния съд, като окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно. По същия ред се обжалва и разпореждането на съда за уведомяване на органите за граничен контрол при МВР за образуваното производство съгласно чл. 127б, ал. 6 вр. ал. 4 от СК. Съгласно чл. 127б, ал. 8 от СК от друга страна, молбата за отмяна на забраната за напускане на страната се разглежда по същия ред. Следователно, решението постановено в производство по налагане на забрана за напускане на страната на дете, изложено на риск от извеждане от страната по реда на чл. 127б от СК не подлежи на касационно обжалване. А съгласно нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. След като постановеното по искането по чл. 127б, ал. 1 от СК въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените по същото дело определения са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че като подадена срещу неподлежащо на касационен контрол определение, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение