Решение № 1680 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10806/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Автомагистрали - Черно море“ АД, подадена чрез пълномощника адвокат Я. Якимов, срещу решение № 8782 от 05.08.2025 г., постановено по адм. дело № 836/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № 18-2553-29.02.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, в частта с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Девня с нанасяне на поземлен имот с идентификатор (ПИ) 20482.33.100 и промяна в границите на ПИ 20482.30.23. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно аргументира, че като собственик на ПИ 20482.33.100 е заинтересовано лице по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и е налице „явна фактическа грешка“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР, въз основа на която е издадена процесната заповед. Възразява, че недопускането на доказателственото му искане за извършване на допълнителна съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е довело до невъзможност да установи реално съществуващата западна граница на имота му. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново с което да бъде отхвърлена жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - началник на СГКК Варна, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Ответникът - Община Девня, чрез пълномощника адвокат В. Маркова, в представени писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - И. К. Д., чрез пълномощника адвокат К. Киряков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и нарочна молба. Претендира присъждане на разноски по делото по приложен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на И. Д., като наследник на К. И. Д., против цитираната по-горе заповед № 18-2553-29.02.2024 г. в частта, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на гр. Девня, изразяващо се в нанасяне на ПИ 20482.33.100, с площ 111 002 кв. м., начин на трайно ползване „за кариера за суровини за строителството и промишлеността в скален масив“, собственост на „Автомагистрали - Черно море“ АД, въз основа на акт за държавна собственост (АДС) № 621/07.04.1995 г., както и са променени границите на ПИ 20482.30.23, с данни преди промяната 3484 кв. м., начин на трайно ползване „нива“, собственост на К. И. Д., въз основа на договор за делба № 39, том ІІІ, рег. 2053 от 08.06.2007 г., данни след промяната: намалена площ на 2931 кв. м. Изменението е извършено по заявление на „Автомагистрали - Черно море“ АД, поради неотразяване негови поземлен имот и сгради, частично попадащи в ПИ 20482.33.45, 20482.30.18, 20482.30.19, 20482.30.20, 20482.30.21, 20482.30.22 и 20482.30.23. След подробен анализ на ангажираните доказателства съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, но в нарушение на чл. 53б, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР, защото заявителят - „Автомагистрали - Черно море“ АД не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР относно ПИ 20482.33.100. Дружеството не е установило, че е собственик на този имот и не е представило надлежен документ с който да обоснове притежание на вещни права върху него. Освен това в заповедта не е изложено защо се приема, че е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР за новонанесения ПИ 20482.33.100, което е отчетено като липса на мотиви и квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Съдът се е позовал на извършената по делото СТЕ и материалите от преписката, като е направил извод, че в случая не се установява наличие на явна фактическа грешка по никоя от двете хипотези на горецитираната норма, а съществува спор за материално право между „Автомагистрали - Черно море“ АД и собственика на ПИ 20482.30.23. При тези мотиви съдът е отменил заповедта в оспорената й част. Решението е правилно. Касационният състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. „Автомагистрали - Черно море“ АД не е установило по категоричен начин и с надлежни титули качеството си на заинтересовано лице по § 1, т. 13 ДР ЗКИР относно ПИ 20482.33.100. Актовете на които дружеството се позовава, не водят до еднозначен извод за наличие на права върху този имот в неговата цялост. Освен това органът не е обосновал наличието на явна фактическа грешка в заповедта, а тя в оспорената й част не съответства на приложимите материално-правни норми. Правилен е изводът на съда, че липсата на мотиви в заповедта прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР ЗКИР е налице. Органът се е позовал на несъответствие в съществуващите на терена граници на имота и сградите по документа за собственост - АДС № 621/07.04.1995 г. и тъй като имотът е в неурбанизирана територия се налага извода, че той е приел наличието на втората хипотеза. Нейното приложение изисква да е установено несъответствие в границите на съществуващите на място трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Такова несъответствие в случая не е установено. Началникът на СГКК Варна приема несъответствие в съществуващите на място граници на имот и сгради, собственост на дружеството и границите по Картата на възстановената собственост на землището на гр. Девня, без обаче да се позовава на трайни топографски елементи на терена, които именно могат да послужат за установяване на границите на процесния имот и да обосноват несъответствие с границите му от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. От заключението на вещото лице по СТЕ, обаче се установява, че описаният поземлен имот в АДС № 621/07.04.1995 г., въз основа на който касаторът претендира да е собственик на ПИ 20482.33.100, е без описани граници и съседи, поради което той не може да бъде индивидуализиран. Включен е в територията на поземлен имот № 388 с площ от 232 дка и отреждане за кариера, определена чрез оцифряване на карта на земи по чл. 18 ЗСПЗЗ за землището на гр. Девня, който е идентичен с поземлен имот № 388 по плана за земеразделяне, както и че картата за възстановена собственост (КВС) е интегрирана в кадастралната карта без изменения - ПИ 20482.33.45. В тази връзка следва да се има предвид, че съществуването на паянтова ограда от бетонни колове с оградна мрежа по западната граница на поземлен имот № 388, а не процесния, за който по АДС № 621/07.04.1995 г. не се индивидуализират поне три граници, също не обосновава извод за наличие на траен топографски обект с изкуствен произход и несъответствие с границите. Не се установява, че в процесния случай е налице и несъответствие в границите на съществуващите на терена сгради. Действително, нанесените с оспорената заповед сгради съществуват на място и са траен топографски обект с изкуствен произход в неурбанизирана територия. Видно обаче и от заключението на вещото лице, тези сгради при прехвърляне на данните от КВС към кадастралната карта са отразени в последната и не се установява несъответствие в техните граници. По отношение на сградите се установява само, че преди одобреното изменение с процесната заповед те са попадали в границите на съседните поземлени имоти, което обстоятелства от своя страна не сочи на явна фактическа грешка. При така установеното по делото, правилен е решаващият извод на съда, че в случая не е налице явна фактическа грешка, по която и да е от двете хипотези на § 1, т. 9 ДР ЗКИР. Неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, направил е пълна преценка на събраните по делото доказателства и е разгледал възраженията на страните. Подробно е обсъдено и заключението на вещото лице по СТЕ, като е съобразено съответствието му с останалите доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Искането за извършване на допълнителна СТЕ освен, че е направено едва в писмената защита и след приключване на съдебното дирене, не може да промени факта, че в процесната заповед не са налице горепосочените фактически установявания и към кой момент е съществувалата западната граница на процесния имот, а е недопустимо мотивите на органа да се допълват или заместват от съда чрез заключението на СТЕ. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото и на основание чл. 143 АПК, право на разноски за настоящата инстанция имат ответниците по касация, които са претендирали присъждането им. Поради това в тежест на „Автомагистрали - Черно море“ АД следва да се възложат сторените от Община Девня и И. Д. разноски за заплатените адвокатски възнаграждения в размери, съответно на 400 евро и 409 евро (800 лева), съгласно представените договори за правна помощ, платежно нареждане и инкорпорирана в договора разписка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение