Решение № 921 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2008 г.

Решение № 921 от 11.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5299/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 27.01.2009 г. по касационна жалба на А. З. П. чрез пълномощника й адв. Г е допуснато касационно обжалване на решение № 459 от 24.09.2008 г. по гр. д. № 334/2008 г. на Русенския окръжен съд в частта досежно ползването на семейното жилище след развода между страните. С определението е прието, че с обжалваното решение е решен процесуално правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и по- специално дали доказателствата, съдържащи се в представената полицейска преписка са годни доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е отказал да цени представените пред него писмени доказателства, съдържащи се в преписка № 9053/2008 г. по описа на II РПУ - Р. С оглед на това съдът не е взел предвид обстоятелството, че ответникът по касация продължава да злоупотребява с алкохол и в резултат на това неправилно е приел, че отношенията между бившите съпрузи позволяват да ползват съвместно семейното жилище. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което ползването на семейното жилище да бъде предоставено само на нея. Ответникът по касация - Д. И. П. и контролиращата страна Д. "С", отдел "З", не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: С обжалваното решение Русенския окръжен съд е оставил в сила решение № 22/14.03.2008 г. по гр. д. № 542/2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище след развода на двамата съпрузи като Д. И. П. ползва хола, а А. З. П. и децата - останалите стаи, при съвместно ползване на кухня, коридори, баня и тоалетна В. съд е приел, че отношенията между съпрузите са търпими - липсват доказателства за физически тормоз от страна на виновния съпруг в случая - мъжът, както и други прояви, които да осуетяват съжителството между съпрузите. С оглед на това е прието, че няма пречки след развода същите да ползват съвместно семейното жилище, а при разпределение на неговото ползване, следва да се зачете съществуващото статукво като на съпруга се предостави хола, а на съпругата и децата, едното от които е пълнолетно - другите стаи при съвместно ползване на кухнята, коридорите и сервизните помещения - баня и тоалетна. Съдът не е съобразил представената пред Русенския окръжен съд преписка рег. № 9053/2009 г. на II РПУ - Р. като е приел, че липсва правна възможност същата да се цени в производството, предвид установените основни начала за устност и непосредственост в процеса. Последните изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени. Представената преписка рег. № 12305/29.07.2008 г. съдържа докладна записка относно извършена проверка, изготвена от полицейски инспектор, рапорт относно настанено лице в заведение за отрезвяване, жалба от А. П., обяснение от Д. И. П. и Протокол за полицейско предупреждение на същото лице. По своята правна същност това са писмени доказателства за нововъзникнали обстоятелства, представени за пръв път пред въззивната инстанция при условията на чл. 266, ал. ал. 2, т. 2 ГПК. Преписката не съдържа дадени в писмен вид свидетелски показания, обсъждането на които би било в противоречие с принципа за устност и непосредственост в процеса, регламентиран в разпоредбата на чл. 11 ГПК. С оглед на това, съдът е бил длъжен да обсъди и вземе предвид данните съдържащи се в преписката. Необсъждането на тези доказателства представлява процесуално нарушение. Същото обаче не е съществено, доколкото не обуславя изхода на делото. Представената преписка установява като факт единичен инцидент между страните, който преценяван в съвкупност с другите данни по делото, не обуславя изводи, различни от направените във въззивното решение. А именно, че като цяло отношенията между страните позволяват съвместното ползване на семейното жилище след развода. С оглед на това не е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. В отговор на повдигнатия процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се посочи, че документите в представената за пръв път пред въззивната инстанция полицейска преписка представляват доказателства за нововъзникнали обстоятелства /такива, които са настъпили след приключване на първоинстанцинното производство/ поради което тяхното приемане и обсъждане от въззивната инстанция е процесуално допустимо. В този смисъл същите са "годни" доказателства, които следва да бъдат взети предвид при постановяване на съдебното решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, III г. о.