Определение № 3046 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК вр. чл.144 АПК. Образувано е по искане на адв. А. Иванова, пълномощник на [заличен текст] гр. София за допълване на определение №13898 от 19.12.2024г. по адм. д. №12016/2024 г. по описа на ВАС, чрез присъждане на претендираните разноски на основание чл. 248 ГПК. Ответната страна - И. И. Г., действащ чрез своята майка и законен представител Р. М. М., чрез процесуален представител адв. Якимов, изразява становище за неоснователност искането. Излага доводи, че Г. е непълнолетен и не разполага с имущество и доходи, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира искането за допустимо- подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, а разгледано по същество за основателно. С определението, чието допълване се иска, е оставено в сила определение №24217 от 20.11.2024 г., постановено по адм. дело № 11426/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Съдът не се е поизнесъл по искането за разноски. Искането за допълване на определението в частта за разноските за касационна съдебна инстанция е основателно. Съдът констатира, че искане за присъждане на разноските е направено своевременно от страната в отговор на частната жалба, като са представени писмени доказателства – списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 10.12.2024г. с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. - платимо по банков път, както и банково извлечение от 11.12.2024г. от "Общинска банка" АД за превод на адвокатското възнаграждение с получател адв. А. Иванова. Възражението за прекомерност на адвокатското възнагражение, направено в настоящото производство по чл. 248 ГПК е неоснователно. В съдебното производство по делото частният жалбоподател И. И. Г., действащ чрез своята майка и законен представител Р. М. М., не е направил своевременно възражение за прекомерност на разноските сторени от [заличен текст] гр. София и претендирани с отговора на частната жалба, с приложени доказателства. Възражение е направено едва в отговор от 10.02.2025г. на молбата по реда на чл.248 ГПК, след постановяване на съдебния акт от 19.12.2024г. Съдът намира това възражение за несвоевременно направено, поради което правната възможност за него е преклудирана. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.144 от АПК, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но подобно искане следва да се направи в хода на производството по делото, а не след постановяване на съдебния акт, независимо дали е от закрито или открито съдебно заседание. Частният жалбоподател, инициирал производството пред ВАС е заинтересован да следи представените по делото доказателства, включително и такива за сторени разноски и своевременно, преди постановяване на съдебен акт да прави допълнителни искания и възражения. Поради гореизложеното, като взе предвид, че не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, направено своевременно, съставът на ВАС, намира, че следва да се допълни определение №13898 от 19.12.2024г. постановеното по адм. д. №12016/2024 г. по описа на ВАС, в частта за разноските, като с оглед изхода на спора, частният жалбоподател И. И. Г., действащ чрез своята майка и законен представител Р. М. М. следва да заплати на [заличен текст] гр. София съдебни разноски в размер на 1000 (хиляда) лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК. По тези съображения и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,