Определение № 43 от 26.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2012 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК. Постъпила е молба от Г. Ю. А. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд от 03.07.2003 г. по гр.д.№ 14027/ 2002 г. С него е отхвърлена молбата на А. за допускане на промяна в имената му от Г. Ю. А. на Г. Х. И.. Актът е влязъл в сила от 09.11.2006 г., когато по гр.д.№ 302/ 2005 г. на ВКС, ІV г.о. е постановено решение по спора. Съдът приема, че молбата е недопустима. С Постановление на пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 г. е изяснено, че на отмяна подлежат съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Решенията, постановени в охранително производство, включително по молби за промяна на име съгласно чл.19 от ЗГР, не се ползват с такава сила. По отношение на тях не съществува законова забрана да бъдат подадени отново, така че решенията, с които съдът се произнася по такива молби, не подлежат на отмяна. Следователно молбата, по която е образувано настоящето производство, е недопустима и следва да бъде върната на подателят й. По изложените съображения съдът