Определение № 10272 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Р. М. от град София срещу Определение № 30559 от 18.09. 2025 г., постановено по административно дело № 6084/ 2025 г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ), с което е върната частната му жалба срещу Определение № 24329 от 14.07.2025г. по административно дело № 6084/ 2025г. на АССГ. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваното определение. Иска се обявяването му за нищожно и неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение № 24329 от 14.07.2025 г. по административно дело № 6084/ 2025 г. на Административен съд– София- град е оставена без разглеждане жалбата на А. М. срещу Писмо изх. № ПГ-51-539-01-24/ 22.05.2025 г. на председателя на Народното събрание и е прекратено производството по делото. Това определение е обжалвано с частна жалба от А. Р. М. с искане за отмяната му. С Разпореждане № 27466 от 14.08.2025 г. частната жалба е оставена без движение с указание в седемдневен срок от уведомяването частният жалбоподател да отстрани констатираното неизпълнение на изискванията на чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 3 от АПК – частната жалба да се приподпише от адвокат, като се представи пълномощно за приподписването, както и да представи доказателства за внесена дължима държавна такса. С молба от 20.08.2025 г. (наименована възражение/ жалба) частният жалбоподател е представил по делото документ за внесена държавна такса, като излага доводи против разпореденото от съда- жалбата да бъде приподписана от адвокат. С обжалваното определение, съдът е върнал частната жалба на А. Р. М. срещу Определение № 24329 от 14.07.2025 г. по административно дело № 6084/ 2025 г. на Административен съд- София- град. За да постанови този резултат съдът е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил в цялост дадените указания и не е представена приподписана жалба. Преценил, че това неизпълнение води до връщане на жалбата. Обжалваното определение е валидно, допустимо и действително. Не налице твърдяната от жалбоподателя нищожност, поради това, че съдебният акт е постановен от компетентен съд, в писмена форма с надлежни мотиви, които са конкретни и ясни и е подписан от всички членове на състава. Неоснователни са доводите, изразени в жалбата, относно предварителните нагласи и извършеното произнасяне от състава на адм. съд. Начинът и процесът на формиране на вътрешната воля на състава на решаващия съд е негова законовоопределена автономност по чл.12, чл.21 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК. Представляват вътрешен процес, който не подлежи на касационна проверка. Тази преценка и вътрешно убеждение намират външен израз и се обективират в постановения съдебен акт. Същият, като постановен в писмена форма и със законовоопределено съдържание по чл.172а АПК, позволява проверка в касационното производство за законосъобразност, съобразно законовите критерии- чл.146, т.1- т.5 и чл.168 от АПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като противоречащо на закона. Обжалваното определение е правилно. Реализирането на потестативното процесуално право на оспорване, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 АПК жалбата, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, като към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. Тази разпоредба е приложима и при обжалване на определенията, съгласно чл. 236 от АПК. Неизпълнението и в случая основава правилно приложение на закона при постановяване на обжалваното определение– частната жалба не е приподписана от адвокат, при неприлагане и на пълномощно за това. Това развитие на съдебното производство определя, като неоснователна, твърдяната в частната жалба неправилност на обжалваното определение. По делото са установени законосъобразни процесуални действия на съда, както и неизпълнението на законови задължения от страната по делото, включително след изрично дадени конкретни, ясни и точни съдебни указания. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на адм. съд, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение