Определение № 159 от 11.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1005/2013 г.

Производството е по молбата на адвокат Б.М. като процесуален представител на [фирма] С. за освобождаване на внесената по делото от дружеството като обезпечение по чл.282 ГПК сума в размер на 270950лв. по сметката на ВКС на РБ. Ответникът по молбата [фирма] чрез процесуалния си представител адвокат П.Т. е заел становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата е неоснователна. С определение от 18.ІІІ.2013г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е спрял изпълнението на решението на Пловдивския апелативен съд от 21.VІ.2012г. по в.т.д. № 521/2012г. в частите, с които [фирма] е осъдено да заплати на К. Г. Е., действаща като [фирма], 258356.30лв., представляващи обезщетение за унищожени 60020 кг риба, и 12586.48лв. мораторна лихва. В тази връзка дружеството е представило обезпечение в размер на 270950лв., внесени по специалната сметка на ВКС. С решението си по делото № 96 от 25.ІІ.2015г. ВКС е обезсилил посоченото въззивно решение и е върнал делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне от друг негов състав по предявените искове. Образуваното пред този съд гр.д. № 127/2015г. към настоящия момент е висящо. При тези обстоятелства съдът намира, че молбата е неоснователна. По силата на чл.282 ал.5 ГПК представеното по предвидения в в чл.282 ГПК ред обезпечение за изпълнение на присъдено вземане се освобождава само ако искът за вземането бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като производството по предявените по делото претенции срещу дружеството за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на мораторна лихва е висящо. Ето защо не е налице основание за връщането на молителя на внесената от него сума като обезпечение по искането му за спиране изпълнението на обезсиленото въззивно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,