Определение № 590 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 3045/2013 г.
ВКСI търговско отделение23.09.2013 г.докладчик Никола Хитров
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адвокат Е. Б. П. от САК, в качеството й на особен представител на С. М. К., [населено място] против протоколно определение от 22.05.2013 г. по гр. д. № 12310/2012 г. по описа на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Е. Б. П. от САК, в качеството й на особен представител на С. М. К., [населено място] против протоколно определение от 22.05.2013 г. по гр. д. № 12310/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без движение въззивната жалба с вх. № 1029416 от 13.07.2012 г. по описа на Софийски районен съд подадена от адвокат Е. Б. П. от САК, в качеството й на особен представител на С. М. К. и е даден на жалбоподателя едноседмичен срок от дата 22.05.2013 г., в който да внесе по сметката на СГС държавна такса в размер на 71.20 лева. В частната жалба се поддържат доводи за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба заявява становище в законоустановения срок за оставяне без разглеждане на частната жалба. ВКС-І т. о. констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима: С оглед данните по делото, настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира че така постановеното протоколно определение на Софийски градски съд не подлежи на обжалване и частната жалба против него следва да се остави без разглеждане. Съдебните актове за оставяне без движение на частната жалба не попадат в приложното поле на чл. 274, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК и поради това не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. Т. е. поради изричната лимитативност в закона на подлежащите на обжалване определения и разпореждания, следва безспорната необжалваемост на определенията за без движение, които са свързани с администрирането на делото. Би подлежало на обжалване разпореждането за връщане на частната жалба поради неотстраняване на дадените указания. Тъй като разпореждането за връщане е във функционална връзка и обусловеност с разпореждането за без движение, то едва в този случай по-горният съд би могъл да извърши проверка и досежно правилността на определението за оставяне на частната жалба без движение. Воден от горното, ВКС-І т. о.