Определение № 445 от 07.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. В. против определение № 86 от 25.05.2010г., постановено по гр.д.№ 587/1010г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата, подадена от нея за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила определение № 824/21.08.2009г. по гр.д.№ 524/2009г. на ВКС. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила поради това, че са ограничени гражданските й права. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че определенията по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на възивно решение не подлежат на отмяна. Мотивирал е този извод с това, че те не са правораздавателни актове, с които се разрешава материално правен спор по същество. Съдът е приел, че тези определения, макар да поставят край на съдебното производство по спора, не са и от категорията на подлежащите на отмяна с които се разрешава въпрос, свързан с предмета на съдебното производство, или с които се прекратява производството по делото и се препятства постанвяването на решение по спора. Съдът е мотивирал становището си и с това, че молителката не е обжалвала решението, поради което определението, с което не е допуснато касационно обжалване на същото е в неин интерес. Определението е правилно. С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, това определение не формира сила на присъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. На отмяна по чл. 303 от ГПК подлежат само влезли в сила решения, или определения, с които се разрешават правни въпроси, свързани с предмета на спора, или приключващи самостоятелно производство между страните и определенията, с които производството е прекратено поради наличие на правна пречка то да приключи с решение. Целта на извънредния способ за отмяна е да се преодолее създадената сила на присъдено нещо, за да се преразгледа същия въпрос, който е разгледан с акта, чиято отмяна се иска и да се постигне различен резултат по спора. Определението по чл. 288 от ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо. С него не се разрешава материално правен, или процесуален въпрос между страните. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрал, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Затова определенията по чл. 288 от ГПК не подлежат на отмяна по чл. 303 от ГПК В конкретния случай и втория довод на съда е правилен. Молителката не е обжалвала решението на въззивната инстанция без значение по какви съображения и определението, с което то не е допускано до касация я ползва. Тя не може да защитава правото на участие в производството на други лица. Правото да се иска отмяна по чл. 303, т.5 от ГПК е предоставено само на лицето, което е било лишено от възможността да участва в процеса, за да може след отмяна на решението то да защити нереализираните си права. Само в случаите на процесуална субституция могат да се защитават чужди права, но жалбоподателката няма това качество по отношение на лицата, чието право на участие в производството по допускане до касация твърди че е било нарушено По изложените съображения обжалваното определение е правилно, съобразено с процесуалните правила и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение