Решение № 1128 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2025 г.

от Регламент (ЕО) №883/2004, копия от документи от Ирландия. Не е представен документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. В тази връзка, на основание чл.8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 № 50956 от 05.10.2020 г. и U003 № 54264 от 12.10.2020 г. от НОИ е изискано предоставяне на информация за периода 14.04.2020 г. – 26.08.2020 г. С Разпореждане № 122-00-1921-1 от 05.10.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54г, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване, е спряно производството по отпускане на ПОБ до получаване на СЕД U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия. Получени са СЕД U002 № 58574 и U004 № 58582 от компетентна институция на Ирландия, с които е потвърден период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г.; причина прекратяване на заетостта – „неизвестна“; доход за периода от 14.04.2020 г. до 26.08.2020 г. - 9710 евро брутен доход. С Разпореждане № 122-00-1921-2 от 13.10.2020 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление и с Разпореждане № 122-00-1921-3 от 27.10.2020 г., на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, на И. Б. Х. е отпуснато ПОБ за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г., в размер на 9.00 лв. дневно. Последвало е подаване на заявление от И. Б. Х. с искане за потвърждаване на причината за освобождаване, като е представен трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC“ за периода от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г. Отново е изискано предоставяне на информация чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение по представеното от Х. копие на преносим документ U1. На 23.11.2020 г. е получен СЕД H002 № 80492, с който компетентната институция на Ирландия уведомява следното: „В този случай причината за прекратяване е изтичане на срока на договора, както е посочено от клиента в заявлението за документ U1“. Издадено е Разпореждане № 122-00-1921-5 от 15.12.2020 г., с което са изменени периодът и размерът на отпуснато ПОБ на И. Х., като е определен нов размер - 74.29 лв. дневно за периода от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. При последващ контрол, с писмо от ТП на НОИ – Пазарджик от 21.06.2023 г., касаторът е уведомен, че следва представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 27.08.2020 г. В тази връзка е получен отговор, в който моли информацията да се изиска по служебен път. От страна на работодателя е получено писмо, от което е видно че Х. е бил нает в дружеството като работник в градинарството на срочен трудов договор. Същият е работил в „Keelings Softfruits UC“ между 14.04.2020 г. и 26.08.2020 г., след което е подал оставка от длъжността преди края на договора- 30.09.2024 г. Съобразно установеното, с Разпореждане № 122-00-1921-6/27.11.2023 г., на основание чл.54ж, ал.2, т.1 КСО, е отменено Разпореждане № 122-00-1921-3/27.10.2020 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица по чл.54а, ал.1 от КСО на И. Б. Х.. С Разпореждане №122-00-1921-8 от 27.11.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на И. Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.12.2020 г. в размер на 9 лв. дневно. С Разпореждане № 122-00-1921-9 от 27.11.23 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение по чл.54а от КСО, считано от 01.10.2020 г. – 12 лв дневно. Трите разпореждания са оспорени от касатора по административен ред, като по жалбата е издадено Решение № 1012-12-31#1 от 26.02.2024 г., с което същите са потвърдени. Това решение е оспорено по съдебен ред и приключило с постановено Решение № 4750 от 10.12.2024 г., по адм. дело № 425/2024 г. на Административен съд – Пазарджик, влязло в законна сила на 10.12.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на Х. против Решение № 1012-12-31#1 от 26.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. С Разпореждане № 122-00-1921-7 от 27.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, И. Б. Х. е задължен да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2020 г. до 26.08.2021 г. Впоследствие е издадено и процесното решение на директора на ТП на НОИ — Пазарджик. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ — Пазарджик е издадено от компетентен по смисъла на чл.117, ал.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма,при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че Х. е действал недобросъвестно при получаването на парично обезщетение за безработица в първоначално определените му продължителност и размер, предвид обстоятелството, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина - изтичане на срока, съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото в хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видна причината за последното. В отговора си Х. моли информацията да бъде изискана по служебен път, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя “Keelings Softfruits UC”, който с документ, вх. № 1030-12-1238#4 уведомява, че Х. е бил нает в „Keelings Softfruits UC“ като работник в по срочен трудов договор. Същият е работил в „Keelings Softfruits UC“ между 14.04.2020 г. и 26.08.2020 г., след което е подал оставка от длъжността преди края на договора, изтичащ на 30.09.2024 г. Тези данни са удостоверени от администрацията в Ирландия и по никакъв начин не са опровергани в хода на съдебното производство. В този смисъл, може да се направи обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Действително в КСО липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването ѝ лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на Разпореждане № 122-00-1921-5/15.12.2020 г на 05.01.2021 г., Х. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя “Keelings Softfruits UC” е сключено като срочно до 30.09.2020 г., а след като след 26.08.2020 г. не е изпълнявал задълженията си по договора, то същият е прекратен на тази дата. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене, настоящият касатор не е предоставил документи за предсрочното прекратяване на договора, а напротив, като причина за прекратяване на трудовата дейност пред административния орган е посочил „изтичане на договора“, знаейки, че този срок не е изтекъл към момента на напускането му. Няма данни по делото, че е налице промяна на уговорките по договора след неговото сключване или че предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение е станало по инициатива и воля на работодателя „Keelings Softfruits UC“, или по други, независещи от Х. причини. Това налага извод, че е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получил. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която, с писмо от страна на работодателя “Keelings Softfruits UC”, се уведомява ТП на НОИ - Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на Х. в дружеството е напускане на служителя по негова инициатива преди изтичане на неговия договор на 30.09.2020 г. Тези данни са удостоверени и в H002 № 776060 от 23.10.2023 г. от компетентната институция в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато с оглед неговата недобросъвестност. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, както и тези, събрани в съдебното производство, сочат на правилност на така направения извод за недобросъвестност на лицето, която е доказана надлежно от страна на административния орган. Видно от разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на чл.114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е материално законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.