Определение № 3331 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Е. Д., гр. Вълчедръм против Определение № 125/03.02.2026 г. на Административен съд Монтана, постановено по адм. дело № 50/2026 г., с което съдът е оставил без разглеждане искането на И. Е. Д., за спиране предварителното изпълнението на Решение № РС-666-25-143/15.12. 2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията, в частта относно наложената глоба и постановеното отнемане, поради липса на акт, с който да се постановява предварително изпълнение. В жалбата се релевират възражения за неправилност на определението, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че съдът бил длъжен да се произнесе по повдигнатия спор по същество, като прецени въз основа на чл. 166, ал. 2 АПК, осъществени ли за предпоставките в правната норма, за да се допусне спиране на изпълнението на административния акт. По същество моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по искането с правно осн. чл. 166, ал. 2 АПК. Ответникът не е изразил становище по жалбата. За да се произнесе, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният административен съд е съобразил, че съгласно чл. 166, ал. 1 АПК подадената жалба спира изпълнението на издадения акт, поради което не е необходимо изрично произнасяне на сезирания съд, да бъде постановено спиране на изпълнението на Решение № РС-666-25-143/15. 12. 2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията. Определението е валидно, допустимо и правилно. Подадената жалба срещу Решение № РС-666-25-143/15. 12. 2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията, в частта относно наложената глоба и постановеното отнемане поражда суспензивен ефект, тъй като разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК гласи, че подадената жалба спира изпълнението на издадения акт. Според чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно, в настоящия случай, доколкото друго не е предвидено в закона, оспорването на индивидуалния административен акт пред съда има суспензивен ефект и спира изпълнението му до влизането му в сила съгласно общото правило на чл. 166, ал. 1 АПК. Правилно съдът приема, че в случая жалбата има суспензивен ефект, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение на решението е недопустимо, тъй като същото е спряно по силата на закона. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,