Определение № 8792 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В.-К., гражданин на Израел, срещу определение № 14087 от 24.04.2025 г., постановено по административно дело № 2894/2025 г. по описа на Административен съд-София-град, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК производството по делото е прекратено, а жалбата, подадена от чужденеца срещу отказ № 5364р-2219 от 28.01.2025 г. на заместник-директора на дирекция "Миграция" в МВР е оставена без разглеждане. С частната жалба жалбоподателя навежда доводи за неправилност на оспореното определение и твърди, че не е бил уведомен за издадения отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" съобразно правилата на АПК. Претендира за отмяната на обжалваното определение. Ответникът- заместник- директор на дирекция "Миграция" в МВР не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. За да постанови оспореното определение, Административен съд – София-град е приел, че жалбоподателят Н. В.-К. е уведомен за оспорения отказ на 06.02.2025 г. чрез процесуален представител- адв. Христев, на когото актът е връчен лично на посочената дата. Поради това е приел, че подадената на 11.03.2025 г. жалба е подадена след изтичането на срока за това, поради което е просрочена. Определението е неправилно. Административното производство е започнало по заявление за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" за чужденеца Н. В.-К., подадено от работодателя "Селави ком" ООД. В административното производство дружеството-работодател е представлявано от адв. Д. А. Христев съобразно пълномощно на л. 78. Чужденецът не е участвал в административното производство - лично или чрез представител. Съобразно направеното отбелязване, постановеният от заместник-директора на дирекция "Миграция" отказ с рег. № 5364р-2223 от 28.01.2025 г., е връчен лично на адв. Христев на 06.02.2025 г. По преписката липсват данни чужденеца да е уведомен по какъвто и да е начин за постановения отказ. При така установените факти, съдът е направил напълно необоснован извод, че отказът е връчен на жалбоподателя на 06.02.2025 г. На тази дата постановеният административен акт е връчен на адв. Христев в качеството му на пълномощник на дружеството- работодател, което е подало и заявлението по чл. 33к, ал. 3 от ЗЧРБ. По преписката липсват доказателства чужденеца да е упълномощавал адв. Христев да го представлява в производството. Според предвиденото в чл. 33к, ал. 3 от ЗЧРБ административното производство по издаване на разрешение за постоянно пребиваване и работа тип " Синя карта на ЕС" може да бъде инициирано не само от чужденеца, но и от работодателя му - лично или чрез упълномощено от него лице. Независимо от обстоятелството по чие заявление е започнало производството - на работодателя или на чужденеца, според чл. 33к, ал. 22 от ЗЧРБ за решенията, взети въз основа на заявлението се уведомяват писмено по реда на Административнопроцесуалния кодекс както работодателят, така и чужденецът. В преписката няма данни чужденецът Н. В.-К. да е упълномощавал адв. Христев да го представлява в административното производство съобразно чл. 18 от АПК. Поради това не може да се приеме, че с връчването на посочения адвокат, постановеният отказ е съобщен и на чужденеца съобразно правилата на АПК. Обстоятелството, че по-късно този адвокат е упълномощен от чужденеца да го представлява във връзка с обжалването на постановения отказ, не променя по никакъв начин този извод. Ето защо следва да се приеме, че чужденецът не е бил уведомен за решението на заместник-директора на дирекция "Миграция" по реда на чл. 18а от АПК. По тези съображения съдът намира, че след като оспореният отказ не е бил редовно връчен на чужденеца, за него не е започнал да тече и срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на административните актове по съдебен ред, респ. този срок не е бил изтекъл към момента на подаване на жалбата пред Административен съд- София- град и оспорването не може да бъде просрочено. Като е приел обратното, АССГ е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, Воден от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение