Определение № 501 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4577/2016 г.

Производството е по чл.309, ал.1, вр.чл.282, ал.2 ГПК. С молба от 13.06.2016г. И. Г. И. е поискал да се отмени на основание чл.303 ГПК влязлото в сила решение от 04.11.2015г. по гр.д.№ 1520/2015г. на ІV г.о. на ВКС, като се спре и изпълнението на същото. С разпореждане от 16.08.2016г. на молителя, с оглед разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК е указано, че следва да все обезпечение в размер на 19 264лева, за което му е съобщено на 24.10.2016г. С молба от 25.10.2016г. молителят И. Г. заявява, че не може да внесе поисканата като обезпечение сума, тъй като за него същата е прекомерно висока. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 309, ал.1, вр. чл.282, ал. 2, т.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата не следва да се уважи. Към молбата, с искане за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 04.11.2015г. по гр.д.№ 1520/2015г. на ІV г.о. на ВКС, не е внесено надлежно обезпечение от молителя, каквото императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 309, ал.1, вр. чл.282, ал. 2, т.1 ГПК. Процесуална предпоставка за да може молителят да поиска спиране изпълнението на решението, чиято отмяна претендира, е наличието на редовно подадена молба за отмяна и надлежно внесено обезпечение съобразно посочените по-горе разпоредби, каквото в случая страната изрично заявява, че не е в състояние да предостави. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че подадената молба за спиране изпълнение на влязлото в сила решение не следва да бъде уважена. Предвид изложените съображения, съдът