Определение № 662 от 05.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 580/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.3,т.2 изр. 2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на пълномощника на „Топлофикация С. –гр.София срещу определение №10192 от 18.09.2010г. по ч. гр.дело №5089/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 13.04.2009г. по ч. гр. д. № 35 809/2008 г. по описа на СРС за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена в полза на „Т. срещу И. Т. И. за сумата от 6 615,78 лева-главница и 2 033,78 лева-лихва по чл.86 от ЗЗД и е прекратено производството. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че е изпълнена хипотезата на чл.415 ал.2 от ГПК. Ответникът не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и с обжалваем интерес над 1000 лева. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено определението от 13.04.2009г. по ч. гр. д. № 35 809/2008 г. по описа на СРС за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратено производството, въззивният съд е преценил, че след като на 04.03.09 г. на кредитора е връчено разпореждането, с което му се дава едномесечен срок за предявяване на иска, то срокът за това е изтекъл на 04.04.2009 г.. Макар и същият да се явява почивен ден-събота и исковата молба по чл.422 от ГПК да е заведена в съда на 06.04.2009 г.-първия работен ден след това, т.е. при спазване правилото на чл.60 ал.6 от ГПК, то доколкото кредиторът е представил доказателства за така предявения иск едва на 09.04.2009 г. е налице неизпълнение на неговото задължение по чл.415 ал.2 от ГПК, с оглед на което и като последица от това издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК правилно е била обезсилена от съда, който я е издал. Частният жалбоподател не е посочил основанията по чл.280 ал.1 т.т.1-3 от ГПК за допускане до касация, нито е формулирал правен въпрос от значение за спора. Ето защо и с оглед т.1 от ТР№1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №1 /2009 ,според която непосочването на такъв правен въпрос от самия жалбоподател е достатъчно основание за недопускане до касация, съдът намира, че липсва основание за допускане до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение