Определение № 574 от 02.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2484/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. М., [населено място] срещу определение № 74/23.06.15г., постановено по т.д.№ 592/15г. от ВКС, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение № 1048/30.05.13г. по т.д.№ 1267/12г. на Софийския апелативен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Столична община оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадена частна жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни актове, постановени в състезателно производство, с които се разрешава материалноправен спор между страните. Изложени са съображения, че задължителната съдебна практика по т.2 на ППВС № 2 от 29.09.77г. е запазила своето значение и при действието на ГПК от 2007г. В случая с решението на въззивния съд е обявено за нищожно обжалваното първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане. С този акт на апелативния съд е разрешен процесуалноправният въпрос за валидността на първоинстанционното решение и не представлява акт, с който окончателно се разрешава съществуващият между страните материалноправен спор. Определението е правилно. По силата на т.2 на ППВС № 2 от 29.09.77г. на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В постановлението изрично е прието, че отменителните решения на второинстанционните съдилища не подлежат на отмяна. Следвайки възприетото естество на института на отмяна Пленумът на ВС е посочил и изключенията, при които второинстанционните решения подлежат на отмяна и това са тези, с които се оставя в сила решение на първоинстанционния съд или са постановени при условията на чл.208, ал.2, чл.208, ал.3, изр.2, чл.210 и чл.301, ал.3 ГПК /отм./. Съображенията са, че в тези случаи второинстанционното решение влиза в сила и за него важат последиците по чл.220 и чл.224 ГПК /отм./, поради което подлежи на отмяна. При приемане на Постановлението нормата на чл.208 ГПК /отм./ е била с редакция според изменението с Изв., бр.90/61г., като решенията по чл.208, ал.2 ГПК /отм./ са тези, с които първоинстанционното решение се отменя на основание противоречие със закона или необоснованост и второинстанционният съд решава делото по същество, а решенията по чл.208, ал.3, изр.2 ГПК /отм./ – тези, с които второинстанционният съд отменя първоинстанционното решение, когато събраните доказателства са непълни, събира допълнителни доказателства и сам решава делото по същество. След изменението с ДВ бр.28/83г. нормите с аналогично съдържание са тези на ал.1 и ал.2 на чл.208 ГПК /отм./ –когато първоинстанционното решение подлежи на отмяна и след отмяната второинстанционният съд постановява ново решение по същество на делото и когато основанието за отмяна налага събирането на доказателства и след като събере доказателствата, второинстанционният съд постановява ново решение по същество на делото. Съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3, б.”а” ГПК /отм./ в редакцията от 1983г. при отмяна на нищожно решение второинстанционният съд връща делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради което в това решение липсва произнасяне по съществото на спора. По идентичен начин са разписани правомощията на въззивния съд с изменението на ГПК от 2007г. При нищожност на първоинстанционното решение, въззивният съд прогласява нищожността и връща делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение – чл.270, ал.1 ГПК, съответно при неправилност въззивният съд решава спора по същество – чл.271, ал.1 ГПК. В този смисъл и след законодателната промяна през 2007г. на ГПК разрешението по т.2 на ППВС № 2 от 20.09.77г. следва да се счита, че не е загубило сила и на отмяна подлежат въззивните отменителни решения, с които спорът е решен по същество, но не подлежат на отмяна отменителните решения, с които е прогласена нищожност на решението на първоинстанционния съд и делото е върнато за постановяване на ново решение. Предвид на задължителната практика по ППВС № 2/77г. при съществуващата законодателна уредба на правомощията на въззивния съд не се налага аналогия със съществувалите правила за преглед по реда на надзора, на които се позовава частният жалбоподател. В цитираното от частния жалбоподател определение № 314/08.07.10г. по ч.гр.д.№ 246/10г. на ІІ г.о. на ВКС е застъпено становището, че отменително решение на ВКС подлежи на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК, но с оглед на приетата възможност за преклузия на доводите на страната, чието право на защита е било нарушено, които не биха могли да бъдат въведени както във въззивното, така и последващото касационно производство. В случая се иска отмяна на отменително въззивно решение, с което е обявена нищожност на първоинстанционното решение и делото е върнато за постановяване на ново решение от първоинстанционния съд, поради което упражняването на правата на страната, свързани с решаване на спора по същество и с формиране на силата на пресъдено нещо не са преклудирани. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд