Определение № 6117 от 06.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2025 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Търговище, чрез юрисконсулт Габровска, срещу определение № 627 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 50/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е изменено постановеното по делото протоколно определение № 441 от 12.03.2025 г. в частта за разноските. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост иска отмяната му. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с. Здравец, чрез адвокат Станчева взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С протоколно определение от 12.03.2025 г., постановено по адм. дело № 50/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, съдът на основание чл. 159, т. 3 АПК е прекратил производството по делото поради оттегляне на оспорения административен акт и е осъдил Община Търговище да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 лева – внесена държавна такса. С обжалваното определение съдът е изменил определението в частта за присъдените разноски в полза на НЧ „Иван Вазов 1908“, с. Здравец. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е установено извършването на разходи за правна помощ от страна на жалбоподателя, разноските са своевременно поискани и е представен списък по чл. 80 ГПК. Отчел е, че в производството по чл. 248 ГПК е представен четлив препис от договора за правна помощ на който се основава искането за присъждане на разноски, какъвто според съда не е представен по делото до приключването му с определението за прекратяване на производството. Приел е за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не са налице условията за неговото намаляване съобразно указанията на СЕС по дело С-438/22 и същото е под минимума предвиден в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Страната е уведомена за постъпилото искане по чл. 248 ГПК и е представила своевременно отговор по него. В случая сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от жалбоподателя са внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Възприетото от съда едва в проведеното съдебно заседание, че договорът за правна помощ е с нечетливо съдържание не основава недължимост на разходите за адвокатско възнаграждение. Договорът е представен своевременно, още със жалбата, по електронен път, каквато възможност законът предвижда. Обстоятелството, че разпечатаното и представянето по делото от административния орган на нечетливо копие не може да се вмени във вина на представилата го страна, която не окомплектова преписката на хартиен носител, нито пък обстоятелството, че не е представено копие от него на хартиен носител в проведеното съдебно заседание. Неоснователни са доводите за неправилност на определението, основани на твърдяното, че разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат, тъй като по време на съдебното заседание не е представен оригинал на договора за правна помощ. Оригинал на документа не е искан в съдебното производство, за да възникне задължение за страната да го представи. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение