Определение № 39 от 07.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4721/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Н. Р. Я., чрез процесуалния представител адвокат Т. против определение № 566 от 19.09.2024г. по в.гр.д. № 352/2024г. на Апелативен съд Варна за оставяне без разглеждане на подадената от нея въззивна жалба против решение № 79 от 16.05.2024г.по гр.д.№ 272/2023г.на ОС Силистра и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката счита постановения акт за незаконосъобразен и иска да бъде отменен. Счита, че следва да се дадат указания на „всички окръжни съдилища с оглед защитата на правата на родителите“ по произход. Желае иницииране на искане до Пленума на ВКС за обявяване противоконституицонност на разпоредбата на чл.105 СК, в частта, с която се предоставя пълен неограничен достъп на молителите както до делото за осиновяване, така и до събраните актуални лични данни на родителя по произход. Прави искане и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните два въпроса: 1. Осигуреният неограничен достъп на молителите до цялата събрана документация и сведения по делата, образувани по чл.105 СК, противоречи на Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни? и 2. Следва ли българският съд да пази „служебно“актуално събраната от него информация за родители по произход и следва ли да съблюдава зачитането на правата на родителите по произход, придържайки се към императивните норми на Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г.? Срещу подадената жалба е постъпил отговор от В. Н. Д., с който изразява становището си за нейната недопустимост поради липса на заноустановен ред за обжалване от страна на родителя по произход. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане, ангажираните по делото доказателства и закона, намира следното: Образувано е производство по чл.105 СК, по което е постановено решение № 79 от 16.05.2024г.по гр.д.№ 272/2023г.на ОС Силистра като е допуснато по подадената от В. Н. Д. молба „да бъде предоставена информация за произхода й чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр.д.№ 282/1991г.на РС Силистра за допускане на осиновяване, както и до всички засекретени документи по настоящето дело, след влизане на решението в сила“. В мотивите е посочено, че „биологичната майка не желае да има контакт с молителката и да бъде разкрита нейната самоличност, тъй като настоящето й семейство не знае за съществуването й и това би породило проблем“за нея. Посочено е и че – процесуалният представител на родителя по произход е предал становището й, че не е съгласна нейни лични данни да бъдат предоставяни. Срещу така постановеният акт е постъпила въззивна жалба от Н. Р. Я., чрез процесуалния й представител, която е оставена без разглеждане със сега обжалваното определение № 566 от 19.09.2024г. по в.гр.д. № 352/2024г. Мотивът на Апелативен съд Варна е, че жалбоподателката няма процесуално качество на страна в производството и законодателят не е предвидил за нея възможност за обжалване /Съгласно чл.105, ал.3 СК- „решението на окръжния съд може да се обжалва от молителя и да се протестира от прокурора“/. Изрично е посочено, че изложените в жалбата доводи, че с постановеният правен резултат са засегнати нейни права, заради предоставен достъп до нейни лични данни, не могат да обосноват правен интерес от обжалване. Според въззивният състав – преценката за допустимото засягане на личната сфера на рождения родител, чрез предоставяне на молителя на информация, съдържаща и лични данни, защитими от чл.8 ЕКЗПЧ и Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г. – е свързана с изпълнението на решението, а не с неговото съдържание. Жалбоподателката оспорва този извод на съда като твърди, че съдът неправомерно е предоставил достъп до чувствителни за нея данни, а именно – актуална месторабота, актуален постоянен адрес, семейно положение и др., които са защитени, съгласно Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета от 27.04.2016г. Счита, че единствената информация, която следва да се предостави следва да е свързана с „произхода на осиновения“ и то към датата на осиновяването. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен. Липсата на законоустановен ред за обжалване изключва възможността за разглеждане на подадената от биологичния родител въззивна жалба. Освен това, изложените от жалбоподателката доводи не са свързани със законосъобразността на изводите на съда. Изложените от нея доводи са свързани с твърдения за допуснато от съда нарушение на правото й на анонимност, което подлежи на защита по друг ред. В случаи като този, когато - при конкуриращи се интереси на майката за поверителност и на порасналото дете за информация - едната страна твърди, че съдът не е осъществил справедлив баланс при упражняване на свободата си на преценка, изискуемата се проверка дали това е така - следва да се осъществи в отделно производство, което да се развие по общия исков ред. След като страната твърди, че съдът вече е допуснал нарушение на правото й на личен живот, единствената възможност за защита, с която тя разполага е да претендира обезщетение за осъщественото нарушение. По начинът, по който е формулирано - искането на жалбоподателката за сезиране на Пленума на ВКС за частично обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.105 СК е неоснователно, защото посочената норма не съдържа част, предоставяща: „пълен неограничен достъп на молителите както до делото за осиновяване, така и до събраните актуални лични данни на родителя по произход“. С оглед видът и характера на настоящето производство е неоснователно и искането й за отправяне на преюдициално тълкувателно запитване до СЕС. За касационната инстанция съществува подобно задължение само когато пред нея се поставя въпрос от общностното право, отговорът на който е необходим за разрешаване на въпроса, предмет на делото. В случая – предмет на делото е проверка законосъобразността на постановен акт за връщане на подадена въззивна жалба поради липса на предвиден ред за обжалване и в това производство – общностното право е неприложимо. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд