Определение № 234 от 29.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1206/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК и е образувано па частна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрискунсулт Ю. П. срещу определение от 19.12.2012г., постановено по ч.гр.дело №4671/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определение от 14.11.2012г., постановено по т.д. № 5669/12г. СГС. Жалбоподателят иска за отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност и съображения защо счита за преграждащо определението на СГС по подадената от дружеството молба за присъединяване в образуваното срещу [фирма] производство по несъстоятелност по т.д. № 5669/2012г. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], САС е приел, че в обжалваната част определението на СГС от 14.11.2012г. – оставяне без разглеждане искането на частния жалбоподател за прилагане на молбата му за присъединяване в производството по несъстоятелност по т.д. №5668/2012г., не се явява преграждащо производството по делото и законът не предвижда изричното му обжалване с оглед препращащата разпоредба на чл.621 ТЗ към 274 ГПК. Определението не е преграждащо, тъй като молбата за присъединяване е образувана в отделно производство по несъстоятелност. По фактите не се спори. На 16.10.2012г. в СГС е входирана молба на жалбоподателя с основание чл.629, ал.3 ТЗ за присъединяването му като кредитор в образувано производство по несъстоятелност по т.д.№5669/2012г. С разпореждане от 18.10.2012г. съдът е разпоредил молбата да се образува в отделно производство по несъстоятелност. С разпореждане от 25.10.2012г. на докладчика по т.д. № 7331/2012г. молбата на жалбоподателя по чл.625 ТЗ е оставена без движение до отстраняване на посочените в мотивите на определението несъответствия със закона. С молба от 8.11.2012г. [фирма] е направило искане за прекратяване на производството по т.дело № 7331/2012г. на СГС и “ се върне молбата с приложените към нея доказателства....... по т.дело №5669/2012г. на СГС. С определение от 14.11.2012г. съдът е оставил без разглеждане искането на молителя за връщане на молбата за присъединяване поради липсата на компетентност да се определя движението по друго дело, посочено е че молбата по чл.629, ал.3 ТЗ не е отговаряла на изискването на чл.625 ТЗ и тъй като не са отстранени нередовностите й в посочения от съда срок, надлежно съобщени на дружеството – молител, производството по т.д. № 7331/2012г. е прекратено. С частна жалба определението на СГС е обжалвано само в частта, с която е оставено без разглеждане искането молбата по чл.629, ал.3 ТЗ, с приложенията към нея, да се присъединят за съвместно разглеждане по т.дело № 5669/2012г. Частната жалба е неоснователна. Определението на СГС от 14.11.2012г. в обжалваната му част не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, очертаващи подлежащите на обжалване определения – тези които преграждат по - нататъшното развитие на делото или за изрично посочените в закон. Преграждащо е определението на СГС за прекратяване на производството по делото, но в тази част то не е обжалвано с частна жалба пред САС. Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение