Определение № 385 от 14.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5527/2016 г.

ВКСIV гражданско отделение14.11.2017 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА определение № 354/17.Х.2017г. по гр.д. № 5527/2016г. по описа на ВКС, ІV ГО, като ОСЪЖДА Ф. Ш. Х. от [населено място], [община], да заплати на СОУ „Д.Б.” [населено място] 350 /триста и петдесет/ лева разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по молбата вх. № 11515/24.Х.2017г. на СОУ „Д.Б.” [населено място] с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 354/17.Х.2017г. с присъждане на молителя на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Ф. Ш. Х. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за нейната неоснователност. Молбата е подадена в преклузивния срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по молбата, ВКС на РБ съобрази следното: С определение № 354 от 17.Х.2016г. ВКС е прекратил производството по частната жалба на Ф. Ш. Х. вх. № 10844/09.Х.2017г. срещу постановеното по настоящото дело определение № 328/05.Х.2017г. /с което е оставена без разглеждане жалбата на Х. срещу определението от 03.VІІ.2017г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ОС Смолян по гр.д. № 302/2016г./ поради оттеглянето на жалбата, направено с писмено изявление, постъпило във ВКС на 13.Х.2017г. На 10.Х.2017г. препис от частната жалба е изпратен за връчване на насрещната страна, което е сторено на 18.Х.2017г. На 23.Х.2017г. под вх. № 11429 във ВКС е постъпил отговор на СОУ „Д.Б.” [населено място], изпратен по пощата на 19.Х.2017г., в който е заявено и искане за присъждане на разноски – възнаграждение за процесуалното представителство на адвокат Д.М. по пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 18.Х.2017г., заплатено по банков път на същата дата. Съобщение за прекратяването на производството е връчено на молителя на 23.Х.2017г. При тези обстоятелства и предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК ВКС намира, че искането за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, като Ф. Х. следва да бъде осъден да заплати на СОУ „Д.Б.” 350лв. адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на Ф.Х. за недължимост на разноски в случая, тъй като молителят не следвало да представя отговор на частната жалба след и поради оттеглянето й и тъй като договорът за правна защита и съдействие той бил сключил след прекратяването на производството поради оттеглянето. Съобщението за прекратяването на производството поради оттеглянето на частната жалба е достигнало до СОУ „Д.Б.” на 23.Х.2017г., т.е. след изготвянето на отговора по нея и заплащането на разноските за това, което обуславя отговорността на Х. за последните. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

3