Определение № 60180 от 23.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 562/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 353/ 29.04.2021 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 260593 от 15.10.2020 г. по гр.д.№ 5737/ 2020 г., а касаторът А. К. П. е осъден да заплати на „Амдокс България“ ЕООД, гр.София, 5 400 лв разноски по касационното производство. А. П. е поискал изменение на този акт в частта за разноските. Поддържа, че не му е връчван списък на разноски и че адвокатско възнаграждение от 5 400 лв е прекомерно за касационното производство, което е приключило без провеждане на съдебно заседание. Активността на процесуалния представител на ответника се изчерпвала с представяне на отговор срещу касационната жалба, поради което възнаграждението за изготвянето му следвало да бъде намалено до размера по чл.7 ал.2 т.4 вр. чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ – 1 237,50 лв. Ответникът „Амдокс България“ ЕООД оспорва искането. Според него възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Изготвен бил отговор срещу касационна жалба с повдигнати в изложението към нея 18 правни въпроса с цитирани 27 решения на ВКС, което изисквало сложен правен анализ, което било видно и от обема на отговора /54 страници/. В жалбата касаторът бил въвел множество възражения както по фактите, така и по приложимия закон, които също ангажирали усилия на защитата. Обръща внимание, че адвокатският хонорар не е 5 400 лв, а 4 500 лв, разликата била начислено ДДС. Претендира молбата за изменение на определението в частта за разноските да бъде отхвърлена. Съдът намира молбата за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна. Съгласно установената практика, възражението по чл.78 ал.5 ГПК се преклудира с приключване на устните състезания само когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди приключването му. Обаче за възражението за прекомерност сроковете посочени в чл.80 ГПК не се прилагат, когато страната поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него, включително в производството по чл.288 ГПК /определение № 36/ 26.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5936/ 2014 г., І г.о./. Неоснователно обаче е твърдението на молителя, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя само по чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ. Спорът по делото е трудов, освен осъдителен иск са предявени и искове за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди него длъжност, затова ответникът има право на възнаграждение за адвокатска защита и при условията на чл.7 ал.1 т.1 НМРАВ. Общо по трите иска минималното възнаграждение /без ДДС/, което е могло да бъде уговорено между ответника и процесуалният му представител, е 2 209,06 лв, с редукцията по чл.9 ал.3 НМРАВ – 1 656,80 лв /без ДДС/. Процесуалният представител на ответника обаче е регистрирано по ДДС лице, затова и съгласно установената практика съдът е длъжен да присъди адвокатското възнаграждение с дължимия данък добавена стойност, включително при намаляване поради прекомерност /срв. определение № 178/ 02.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 3294/ 2018 г., I г.о. и цитираните в него/. Така че минимумът, до който може да бъде редуцирано платеното от ответника възнаграждение възлиза на 1988,16 лв. Платеното възнаграждение от 5 400 лв надхвърля близо три пъти минимума по НМРАВ. Съдът не възприема доводите на ответника, че то не е прекомерно в сравнение с действителната фактическа и правна сложност на делото. Фактическата страна на спора е изяснена още от първоинстанционния съд, в производството по чл.288 ГПК фактически положения не се установяват, затова по фактите не се е изисквала особена активност от защитата на ответника. Правната сложност на спора действително не е ниска и затова не следва да бъде уважено искането на ищеца за редуциране на възнаграждението до минимума. То обаче следва да бъде присъдено до размер 3 600 лв с ДДС, в съответствие с действителната сложност и изискваните усилия за изготвяне на отговор на касационната жалба. По изложените съображения съдът