Определение № 502 от 30.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3087/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на И. Т. П. чрез адвокат Г. Г. срещу разпореждане № 743 от 28.03.2013 г. по гр. дело № 1023/2012 г. на Плевенски окръжен съд. Ответницата В. И. П. чрез адвокат В. С. е подала отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който поддържа становище, че разпореждането е правилно. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното разпореждане е изменено на основание чл. 248 ГПК разпореждане № 367/05.03.2013 г. по гр. дело № 1023/2012 г. на Плевенски окръжен съд, като е осъден И. Т. П. да заплати на В. И. П. разноски по делото в размер на сумата 50 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с депозирания отговор на частната жалба на И. П. срещу определение № 70/17.01.2013 г. по гр. дело № 1023/2012 г. на Плевенски окръжен съд. Единственото оплакване на частния жалбоподател е, че разпореждането е недопустимо, тъй като е постановено от съдия – докладчика по делото, а не от съдебния състав. Разпореждането е правилно. С този съдебен акт е допълнено разпореждане за връщане на частната жалба на И. П. срещу определение № 70/17.01.2013 г. по гр. дело № 1023/2012 г. на Плевенски окръжен съд на основание чл. 262, ал. 2 във вр. чл. 275, ал.2 ГПК. Разпореждането за връщане на частната жалба е от категорията съдебни актове, които се постановяват еднолично от съдия от съответния съд, тъй като се отнасят до действия по администриране на частни жалби, които действия не се извършват в качеството на въззивна инстанция по спора. За това нормите на чл. 20, чл. 83, ал. 1 и чл. 105 ЗСВ са неприложими. С обжалваното разпореждане е допълнен именно такъв съдебен акт, който се постановява еднолично от съдия от съответния съд. Съдебният акт, с който се допълва друг съдебен акт в случая в частта за разноските следва да бъде от същия вид, от който е и допълвания съдебен акт, поради което правилно присъждането на разноски е постановено от съдия от Плевенски окръжен съд. Размерът на тези разноски е установен от представения договор за правна защита и съдействие. От изложеното следва, че не са допуснати нарушения на закона, поради което разпореждането, като правилно следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение