Определение № 2839 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2388/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Гаранционен фонд за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 338/22.10.2024 г. по в. т. д. № 292/2024 г. на Окръжен съд-Стара Загора, ІІ търговски състав, с което съдът е уважил предявения от К. Х. Г. срещу Гаранционния фонд осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9600 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016 г., при което е починал нейният внук М. В. В., ведно със законната лихва върху главницата от 10.01.2021 г. до окончателното ѝ заплащане. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Установява се от данните по настоящото дело, че срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Касаторът е внесъл сумата от 9600 лв., като постъпването ѝ по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 31.10.2024 г. При така изяснените факти настоящият съдебен състав достига да правния извод, че са породени процесуалните предпоставки на чл. 282, ал. 1, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд