Определение № 824 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2025 г.
ВАСПето отделение27.01.2026 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 32995/09.10.2025г., постановено по адм. д. № 8873/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на външните работи, чрез процесуален представител против разпореждане № 32995/09.10.2025г., постановено по адм. д. № 8873/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което на осн. чл. 215, т. 4 АПК е оставена без разглеждане и е върната касационна жалба вх. № 22534 от 12.09.2025г. на министъра на външните работи на Република България против решение № 25622 от 28.07.2025г., постановено по адм. д. № 8873/2023 г. на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Иска неговата отмяната. Ответникът-Н. М. К., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли обжалваното разпореждане да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес от оспорване на съдебния акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В разглеждания казус предмет на касационно обжалване е решение на АССГ, постановено в производство по оспорване на административен акт, с който на осн. чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 59, т. 1 от Закона за дипломатическата служба (ЗДпСл.), на служител в дипломатическа служба (ръководител на задгранично представителство с дипломатически ранг "съветник") е наложено дисциплинарно наказание "временно понижаване с едни предходен дипломатически ранг за срок от три месеца". Служителите в дипломатическа служба с дипломатически ранг са държавни служители (чл. 4 ЗДпСл вр. чл. 2, ал. 2 ЗДпСл), правоотношението с които е служебно по смисъла на ЗДСл. За реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо тези служители са приложими и специфичните разпоредби на Раздел VI "Отличия и награди. Дисциплинарна отговорност" от ЗДпСл, според които за извършени дисциплинарни нарушения се налагат и допълнителни, специфични спрямо предвидените в ЗДСл дисциплинарни наказания посочени в чл. 59 ЗДпСл. Оспорването на актовете, с които се налагат специфичните дисциплинарни наказания, при липса на изрична уредба в ЗДпСл, и по аргумент от чл. 5 от ЗДпСл, се извършва по реда, предвиден в ЗДСл. Предвид приложимата разпоредба на чл. 124 ЗДСл за подсъдността по спорове относно налагането на дисциплинарна отговорност, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1-4 (всички видове дисциплинарни наказания, без "уволнение"), не подлежи на касационно обжалване. С оглед посочената правна уредба, и предвид характера на наложеното дисциплинарно наказание, което не е уволнение, правилно касационната жалба с вх. № 22534 от 12.09.2025г. на министъра на външните работи е оставена от първоинстанционния съд без разглеждане на осн. чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу решение, което не подлежи на касационно оспорване. Не се кредитират доводите на частния жалбоподател в обратна насока. Критерият, възприет от законодателя относно подсъдността по спорове относно налагането на дисциплинарна отговорност, съответно инстанционността на производството по обжалването на съдебно решение по такива спорове е свързан с вида на правоотношението (служебно) и вида на наложеното дисциплинарно наказание, а не със степента на кариерно развитие на дипломатически служител (чл. 34, ал. 1 ЗДпСл). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
16- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 215, т. 4 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 124
- чл. 2, ал. 2
- чл. 229
- чл. 34, ал. 1
- чл. 4
- чл. 5
- чл. 59, т. 1
- чл. 59
- чл. 89, ал. 1
- чл. 90, ал. 1, т. 1
- чл. 97, ал. 1