Определение № 221 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6971/2014 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх. № 2473 от 29.10.2014 г., подадена от С. В. П. и Е. Х. П. от [населено място], чрез адв. В. Г. Т., на влязло в сила решение № 153 от 15.07.2011 г., на Окръжен съд – Смолян, постановено по в. гр. д. № 297/2011г. по описа на съда, с което е потвърдено решение № 21 от 20.04.2011 г. на Районен съд – Чепеларе, постановено по гр. д. № 34/2011г. по описа на същия съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от П. Т. Т. срещу молителите - С. В. П. и Е. Х. П., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна – П. Т. Т., счита същата за недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Претендира разноските. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното: С молбата се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК евентуално на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като молителите се позовава на друго влязло в сила решение, което му противоречи, евентуално на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Молбата за отмяна е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирани лица, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,