Определение № 6978 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на И. М. И. от [населено място], обл. Перник против определение № 2140 от 10.12.2024г., постановено по адм.д № 572/2024г. на Административен съд – Кюстендил. Релевира оплакване за неговата неправилност и иска отмяната му на осн. чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение АС – Кюстендил е прекратил поради недопустимост производството по преддявения от частния жалбоподател иск против ОД на МВР Кюстендил иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на понесени имуществени вреди от отменена с влязло в сила съдебно решение № 152 от 03.05.2023г. на Районен съд – Кюстендил заповед за полицейско задържане, издадена на осн. чл. 72, ал.21 т.1 ЗМВР по отношение на ищеца И. М. И.. Съдът е приел в производството по оспорване на заповедта е налице процесуален ред за претендиране на съдебни разноски, каквото е основанието за предявяване ниска, поради на осн. чл. 8, ал.3 ЗОДОВ същите не могат да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на съда, че разпоредбата на чл. 8, ал.3 ЗОДОВ намира приложение по отношение на конкретната искова претенция. Съгласно същата,когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая ищецът е обжалвал по реда на чл. 145 АПК заповедта за задържане пред районния съд. Същият по силата на специална законова клауза – чл. 72, ал.4 ЗМВР е компетентен да разгледа делото / пред изменението обжалването се осъществяваше от административния съд/, като по реда на чл. 143 АПК има правомощие да разгледа по същество и претенцията на съдебни разноски. Производството пред районния съд е административно, а не административно-наказателно, както неправилно се сочи в определението на районния съд. Преценката за законосъобразността на заповедта за задържане е съобразно критериите посочени в чл. 146 АПК. Това е така, тъй като заповедта по чл. 72 ЗМВР е индивидуален административен акт, а не акт по административно наказване. При издаване на заповед по чл. 72 ЗМВР полицейският орган / който съгласно закона е административен такъв, а не административно наказващ орган/ осъществява административна дейност / правоприлагаща/, а не административно-наказателна /санкционираща, правораздавателна/. Ето защо както правилно е посочил административният съд за адресата на заповед по чл. 72 ЗМВР съществува процесуален ред да претендира направените съдебни разноски в производството пред съда по нейното обжалване – чл. 143 АПК. Видно от материалите по делото ищецът е пропуснал срока за обжалва определението на районния съд, с което му е отказано изменение на решението в частта за разноските, но това не игнорира обстоятелството, че такъв процесуален ред за разноски е уреден и приложим в съдебното производство по чл. 145 АПК обжалване на заповед по чл. 72 ЗМВР. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд