Решение № 1280 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2014 г.

Решение № 1280 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна срещу решение № 3077/4.12.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 874 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 081202872/14.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, в частта за определените на Галина Димитрова Георгиева, действаща и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Манифик - Галина Георгиева", задължения за подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и закъснителна лихва за 2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви за забава за 2007 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Отправят се упреци към извършената от съда преценка на доказателствата и се оспорва правният му извод за отсъствие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част /имплицитно се иска и отхвърляне на жалбата срещу РА/. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация Галина Димитрова Георгиева не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата на приходната администрация. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт са установени в тежест на Галина Димитрова Георгиева задължения за подоходен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 229.52 лева с лихви за забава 152.99 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 168.70 лв., с лихви за забава в размер на 2 195.11 лв. Данъчната основа за облагане с данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК - изчислена като превишение на разходите над приходите на РЛ при използване на метода на баланс на паричния поток. Това превишение е квалифицирано като недеклариран облагаем доход. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект по статистически данни на НСИ, както и средствата за извършени плащания към "Космо България Мобайл" ЕАД, "Информационно обслужване" АД, "Сервиз Добрич Комерс" ООД, ЕТ "Илиян Тенев". Администрацията е приела нулево начално салдо към 1.01.2006 г. и нулеви приходи за първия отчетен период, а за 2007 г. - приход в размер 46.08 лева. Не е възприета тезата на РЛ, че по издадените от "Сервиз Добрич Комерс" ООД, ЕТ "Илиян Тенев" не е извършвало плащане, а издръжката му е осигурена от родителите му и брат му, с които живее в едно домакинство през процесния период. За да отмени РА в обжалваната част, съдът е приел за доказани твърденията на жалбоподателката, че не е реализирала доходи през 2006 и 2007 г., живяла е в едно домакинство с родителите си и брат си, полагала е труд в отглеждане на зеленчуци в градината на семейството, а издръжката й е осигурявана от роднините й със средства от трудови възнаграждения и от потребителски кредити. Според съда установени са единствено разходите за плащания към "Космо България мобайл" ЕАД, а не и тези към "Сервиз Добрич Комерс" ООД и ЕТ "Илиян Тенев", а размерът на разходите за издръжка е по-нисък от този по статистическите данни. Установяванията на съда са основани на показанията на свидетелите Росица Христова и Мариян Георгиев, събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства за доходите на роднините на РЛ и обясненията дадени от него и от баща му; писмените доказателствени средства за издадена в полза на ЕТ "Илиян Тенев" заповед за изпълнение за събиране на вземането по една от процесните фактури и липсата на отговор от този търговец на искането Изключено е доказването от администрацията на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а съответно и презумптивната доказателствена сила на РА в частта за фактическите констатации по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Решението е правилно. Съдът е отменил РА за установените с него задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и за данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. заради липсата на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и съответно неправомерното определяне на ДО по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК за достоверност на фактическите констатации на РА е обусловено от главното пълно доказване на предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК, тежестта за което е на приходната администрация /арг. чл. 170, ал. 1 ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. В случая за обсъжданите данъчни периоди не е установен твърдяният недостиг на парични средства. При условията на насрещно доказване, с гласни /показанията на св. Христова и Георгиев/ и писмени доказателствени средства /заповед за изпълнение/, жалбоподателят е установил различно от възприетото в РА съотношение между имущественото състояние и приходите. Спецификата на административното производство и в частност на ревизионното производство предполага твърденията на администрацията за фактите, с които свързва съществуването на публичните задължения, да се обективират в предхождащ съдебната фаза на производството акт /вж. чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК/. Срещу твърдението за тези факти /те определят предмета на доказване/ и корелативните им правни последици - установените задължения /в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1 ДОПК/ се защитава адресата на акта - ревизираното лице. Релевантен за предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК факт е несъответствието между декларираните и/или получени приходи, доходи... и имущественото и финансовото състояние на РЛ. Имущественото състояние на данъчния субект не е изолирано във времето и е свързано с имущественото състояние на други данъчни субекти предвид социалният начин на живот. Тази връзка между имуществата на данъчните субекти е оценена от законодателя с приемането на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, създаваща оборимата презумпция за съществуване на подлежащ на облагане доход, когато разходите на лицето и свързаните с него по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК лица явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Нормалното обобщение между живеещите в едно домакинство свързани лица предполага неразграничимост на част от разходите, които се поемат общо. Не правото, а моралът е регулатор на отношенията между роднините за издръжка /естествено извън хипотезите на гл. VIII от приложимия по време отменен Семеен кодекс от 1985 г./ и грижи в домакинството. Затова и съдът при преценката по чл. 172 от ГПК основателно е дал вяра на показанията на свидетелите, които са съответно възходящ от първа степен и роднина по съребрена линия от втора степен на жалбоподателката за източника на средствата за издръжката й. Основана на процесуалния закон и на логическите и опитните правила е извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, които според органите по приходите установяват плащане към "Сервиз Добрич Комерс" ООД и ЕТ "Илиян Тенев". Посоченият в издадените от първия търговец фактури начин на плащане сочи на съществуващо задължение на получателя, а не удостоверява извършването му. Вторият търговец не е получил искането за представяне на документи, а в хода на съдебното производство са представени доказателства, че е инициирал съдебно производство за събиране на част от вземанията си срещу Георгиева. Интензитетът на убеждаващото въздействие на сочените от касатора доказателствени средства е несъвместим с изискванията на пълното доказване. Без да са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в противоречие с материалния закон определянето на ДО за облагане с подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ с процесния РА по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно незаконосъобразният административен акт е отменен с оспореното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение