Решение № 5332 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 56/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите /НАП, Агенцията/ против решение № 1574/10.11.2025г., постановено по адм. д. № 258/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което НАП е осъдена да заплати на Община Стралджа сумата от 11 189.59 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за административното обжалване на Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и съответните разноски. Касаторът, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Счита, че фактическата обстановка по делото е неправилно установена и съответно изводите по приложение на закона също са неправилни. Подържа становище, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение не са заявени за възстановяване при оспорването на административния акт пред административния орган. Освен това изтъква, че страните по договора за правна помощ и представителство са уговорили общо един хонорар за административното и за съдебното производство, поради което присъдените в съдебното производство, включително пред касационната инстанция разноски следва да бъдат приспаднати от размера на обезщетението. Подържа и възражението си, че уговореният адвокатски хонорар е прекомерен. Поради това се моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на иска изцяло. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Община Стралджа оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на Община Стралджа сумата от 11 189.59 лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда – заплатено адвокатско възнаграждение за административното обжалване на Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Административен съд Ямбол е приел за установено от фактическа страна, че на община Стралджа е издаден Ревизионен акт № Р-02002823005340-091-001 от 14.03.2024 г., с който са установени неплатени задължения за данъци и осигурителни вноски, във връзка с оспорването на който е сключен договор за правна защита и съдействие № Д-264 от 26.03.2024 г. с предмет административно и съдебно обжалване на ревизионния акт. С чл. 2 от договора за правна защита и съдействие било уговорено заплащането на адвокатски хонорар съобразно материалния интерес в размер на 15 189,59 лева с ДДС и пътни и дневни разноски в размер на 250 лева. Възнграждението и пътните разноски са заплатени съгласно уговореното с две платежни нареждания от 05.04.2024 г. Срещу РА от адвоката е подадена жалба до компетентния горестоящ орган на 05.04.2025 г. и е било постановено Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас, в резултат на което атакуваният РА е частично отменен, като в отменената част преписката е върната за ново произнасяне. В останалата част, решението на Д“ОДОП“ е оспорено по съдебен ред по адм. д. № 219/2024 г. на Административен съд Ямбол, приключило с Решение № 1233 от 23.10.2024 г. за отмяна на ревизионния акт в частта, с която същият е бил потвърден с Решение № 63 от 03.06.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Бургас. Решението на АС Ямбол е оставено в сила с Решение № 2784 от 18.03.2025 г. по адм. д. № 11893/2024 г. по описа на ВАС. При обжалването на РА пред първата инстанция съдът е присъдил в полза на жалбоподателя - община Стралджа адвокатски хононрар от 4 000 лева. Допълнително са присъдени разноски и пред касационната инстанция, въз основа на представен пред нея договор за правна помощ и съдействие. Административният съд е счел, че е налице отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт – ревизионен акт на директора на ТД на НАП Бургас. По отношение на настъпилите имуществени вреди съдът е приел, че същите са доказани в пълния им предявен размер. За доказана е приета и причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатеното възнаграждение за изготвяне на жалба в хода на административното обжалване на РА. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Съгласно чл. 19 ЗНАП Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а в чл.17 ДОПК са уредени правата на задължените лица в производствата по този кодекс. Община Стралджа е имала качество на задължено лице в развилото се производство по ДОПК и е легитимирана да претендира присъждане на обезщетение за вреди по чл.19 ЗНАП, като отговорността на Агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ, който от своя страна препраща към АПК. Предвид еднаквите процесуални правила за разглеждане на исковите производства по предявени искове по чл.19 ЗНАП и чл.1 ЗОДОВ, не са налице пороци на решението, водещи до неговата недопустимост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ппървоинстанционният съд надлежно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на което е стигнал до правилен извод, че искът, предявен от Община Стралджа против Национална агенция за приходите е основателен. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат от отменен незаконосъобразен ревизионен акт, издаден на община Стралджа, които вреди представляват заплатен адвокатски хонорар при оспорването на акта пред административния орган. Неоснователни са възраженията на НАП, че обезщетение не се дължи поради това, че направените от дружеството разходи за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на административния акт пред административен или съдебен орган, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди. Касае се за нормален ход за осъществяване на качествена защита при оспорване на акта. Всеки правен субект има право на адвокатска защита. В конкретния случай се касае за отмяна на част от утежняващия административен акт още в административното производство и до пълната му отмяна в съдебна фаза, поради което целта на потърсената адвокатска защита е постигната. Без значение е, че ревизията продължава, защото е налице незаконосъобразен утежняващ административен акт, с отмяната на който отпада и установяването на съществуването на данъчно задължение, а разходите за адвокатско възнаграждение са направени именно в тази връзка. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, свързано с размера на уговорения и заплатен адвокатски хонорар. Делата за обезщетения са искови производства, те се развиват по процесуалните правила на ГПК, доколкото материята не е изрично уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Действително, обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В конкретния случай, макар действията на адвоката в административното производство по обжалване на РА пред Д“ОДОП“ да са свързани само с изготвяне на жалба и нейното депозиране, процесуалната защита, е осъществена във връзка със спор за данъчни задължения в размер над 260000 лв. Следва да се има предвид и че защитата в административното производство е във връзка с цялото установено задължение, като част от него е отпаднало при административното обжалване, а останалата част – при съдебното. Наличието на съдебно производство и изплащането на обезщетение за сторените в него разноски не означава, че не се дължат такива и за административното. Определеният от съда адвокатски хонорар за административното производство е по-нисък от минималния такъв. Правилно е отчетено присъденото в производството по съдебно оспорване на РА възнаграждение от 4000лв, което е свързано само с потвърдената част от акта, касаеща около пет пъти по-малък материален интерес, отколкото отменената и което касае само съдебното оспорване, а не и административното. Що се отнася до допълнително заплатеното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция при обжалване на ревизионния акт, същото е предмет на друг договор за правна защита и съдействие, поради което няма основание да бъде изключвано от претендираното обезщетение. По изложените съображения, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на НАП не се дължат разноски за касационната инстанция. Ответникът претендира разноски и представя като доказателства за извършването им договор за правна защита и съдействие и известие към фактура, но и двете не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по сметка, както е уговорено. Поради това тези разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,